Определение № 7830 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6753/2026 г.

ВАСПърво отделение10.07.2026 г.докладчик Светлозара Анчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 6775/ 09.06.2026 г., постановено по адм. дело № 160/ 2026 г. година по описа на Административен съд- Пловдив. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. К., чрез адв. А. Славчев срещу определение № 6775/09.06.2026 г., постановено по адм. д. № 160/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против решение № 349/18.12.2025 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив и съдебното производство е прекратено. Релевират се оплаквания за неправилност на оспореното определение. Според частния жалбоподател независимо, че изпълнителното производство, което било насочено срещу единственото му жилище, е прекратено, за него е налице правен интерес от оспорване на административни актове по изпълнителното производство, от които са настъпили неблагоприятни последици за него, изразяващи се в ограничаване правото на собственост и опасност от лишаване правото му на собственост, от което търпи имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че при евентуална отмяна на административните актове, ще може да претендира репариране на причинените вреди с иск по чл. 204 и сл. АПК, като предпоставка за допустимост на иска за обезщетение е отмяна на административните актове по съответния ред. Частният жалбоподател претендира отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба директорът на ТД на НАП Пловдив, чрез юрк. К. Бойкова, в писмено възражение, оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, настоящият съдебен състав, счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Г. К. срещу решение № 349/18.12.025г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалбата му срещу разпореждане по изп. д. № 221284022-2022г. за определяне на окончателна оценка на недвижим имот, издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП и производството е прекратено, както и е оставена без уважение като неоснователна жалбата на Г. К. срещу съобщение по изп. дело № 221284022-2022 г., с което е уведомен, че е насрочен търг за продажба с явно наддаване, издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП. За да остави без разглеждане жалбата на Г. К. срещу решението на и.д. директора на ТД на НАП и да прекрати съдебното производство, първоинстанционният съд приема, че в хода на съдебния процес изцяло е погасено публичното задължение по изпълнителното производство, от което следва, че оспорващият няма правен интерес от съдебно обжалване, доколкото е налице влязло в сила съобщение за прекратяване на продажба чрез търг с явно наддаване от 17.02.2026г. (л. 111) и разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение от 27.02.2026г. (л. 108). Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 159, т. 4 АПК за провеждане на съдебно оспорване, в случая на индивидуален административен акт, а когато лицето няма правен интерес от оспорването, то съдебното производство се оставя без разглеждане и съдебното производство се прекратява. По отношение на искането за обявяване на нищожност на актовете на публичния изпълнител, съдът счита, че е извън предмета на жалбата, като указва на жалбоподателя, че същото може да бъде предявено по предвидения за това ред без ограничение във времето. Обжалваното определение е правилно постановено. Правото да оспорят административният акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободни или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения, по аргумент на чл. 147, ал. 1 АПК. Жалбата следва да отговаря на законовите изисквания на чл. 150 и чл. 151 АПК за редовност и на чл. 159 за допустимост, в това число оспорващият да има правен интерес от оспорването – чл. 159, т. 4 АПК. Правният интерес следва да е пряк, непосредствен и личен, т.е. с оспорването жалбоподателят да цели да защити свои лични права, свободи или законни интереси, които се засягат от административния акт, като с отмяната цели да бъдат отстранени неблагоприятните за него последици или да се предотврати настъпването на такива от изпълнението на административния акт. В случая, правилно в определението на първоинстанционния съд се сочи, че към момента на подаване на жалбата до съда, изпълнителното производство, по което са издадени въпросните административни актове, не е прекратено и оспорващия имал правен интерес. До провеждане на публична продан не се стига, респективно и до продажбата на възбранения имот, предвид обстоятелството, че частният жалбоподател, след образуване на съдебното производство, изцяло погасява публичното задължение, от което следва, че е без значение и размера на окончателната оценка на имота, а и тя съгласно чл. 235, ал. 2 ДОПК не подлежи на съдебно обжалване. След като е погасено публичното задължение публичният изпълнител е издал разпореждане за прекратяване на търга, а след това е прекратил и изпълнителното производство. Тези актове са връчени на оспорващия, не са обжалвани и са влезли в сила. Поради изложеното, съдът счита, че правният интерес от оспорване на решението на директора на ТД на НАП Пловдив е отпаднало в хода на съдебното производство. Вярно е, че предпоставка за допустимост на иска за обезщетение е предварителната отмяна на административния акт, от който настъпват вреди. В случая обаче, евентуални вреди за частния жалбоподател щяха да настъпят от продажбата на недвижимия имот на търга с явно наддаване, до който не се стига, а не от актовете, предмет на решението на ТД на НАП Пловдив. Затова е неоснователно възражението в частната жалба по чл. 204 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита за правилно постановено обжалваното определение, не са налице сочените от частния жалбоподател пороци и за това следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

11