Определение № 532 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1639/2023 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника ЕТ „Ц. А. - С. Б.“ за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, като му се присъдят направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД оспорва молбата с възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С отговора на касационната жалба ответникът е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство и е представила, наред със списък по чл. 80 ГПК, и писмени доказателства (договор за правна помощ, фактура и извлечение от банкова сметка), от които се установява, че за производството същата е заплатила на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 3600 лв., вкл. ДДС. По искането за присъждане на тези разноски съдът не се е произнесъл с определението по чл. 288 ГПК, с което касационното обжалване не е допуснато. Неоснователно е възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Действително същото надхвърля ориентировъчния размер от 2646 лв., вкл. ДДС, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Не са налице обаче основания да се приеме, а и в отговора на ищеца конкретни доводи в тази насока не са изтъкнати, че степента на фактическа и правна сложност на спора в касационното производство е особено ниска до степен да обоснове извод за явно несъответствие с размера на заплатеното възнаграждение, поради което молбата следва да бъде уважена изцяло. С тези мотиви съдът