Определение № 40 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 319/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на съдия от Монтанския районен съд, който с разпореждане от 07.02.2012 година е прекратил съдебното производство по н о х д № 30038/2012 година, по описа на същия съд и изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. В съобразителната част на разпореждането, въз основа на списъка към обвинителния акт, е констатирано, че седемнадесет /обвиняемия и шестнадесет свидетели/ от общо двадесет и девет потенциални участници в наказателното производство, са с адрес за призоваване в района на друг еднакъв по степен съд, а именно – Ломския районен съд. Настоящия състав при проверката по делото установи, че посоченото в разпореждането на сезиращия съд, кореспондира с данните по делото. Поради това, въпреки принципа за местната подсъдност, с оглед бързина и ефективност на наказателното производство, както и поради наличие на обстоятелствата изисквани от процесуалния закон, делото следва да се изпрати за разглеждане на Ломския районен съд, каквото становище е изразил и прокурора от ВКП. Поради изложеното и на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение