Решение № 30 от 22.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 353/2008 г.

Решение № 30 от 22.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 353/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. за д. в. срещу Решение № 1 от 24.03.2008 г. по т. д. № 550/2007 г. на Великотърновския апелативен съд с която е оставено в сила решението от 4.10.2007 г. по т. д. № 16/2007 г. на Плевенския окръжен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от АДВ срещу "Българска з. 21" ЕООД - в несъстоятелност, представлявано от синдика Н. иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на частно държавно вземане в общ размер 659968.76 лв. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - липсата на съдебна практика по същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос - може ли да бъде предявено в производството по несъстоятелност вземане към трето лице, изпълнението по което е било насочено по реда на чл. 398б, ал. 1 ГПК (отм.) срещу притежавания от него капитал на несъстоятелното дружество. Касаторът АДВ счита, че предявяването и приемането по реда на чл. 685 и сл. ТЗ на това вземане е допустимо и основателно. Ответникът по касация "Българска з. 21" ЕООД (н), чрез процесуалния представител на длъжника изразява становище, че жалбата на АДВ е неоснователна. Синдикат на "Българска з. 21" ЕООД (н) не изразява становище. Като взе предвид доводите по жалбата и извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на въззивния акт, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. АДВ е имала частно държавно вземане (установено по реда на ЗУНК) към третото неучастващо по делото лице "Българска захар" АД. Това дружество е едноличен собственик на капитала на "Българска з. 21" ЕООД. За удовлетворяване вземането на АДВ, индивидуалното принудително изпълнение е било насочено срещу притежаваните от длъжника дялове от капитала на "Българска з. 21" ЕООД и по реда на чл. 398б, ал. 1 ГПК (отм.) е бил наложен запор върху тях. А. е била овластена да поиска прекратяването на "Българска з. 21" ЕООД и по отношение на едноличното дружество е било открито ликвидационно производство. В по-късен етап ликвидационното производство е прекратено при условията на чл. 272а ТЗ, поради откриването на производство по несъстоятелност на ЕООД. Неудовлетвореното си вземане по ЗУНК, АДВ е предявила по реда и в срока на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Вземането не е прието, поради което в преклузивния срок по чл. 694, ал. 1 ТЗ е предявен настоящият иск. За да отхвърли иска, първоинстанционният съд се е позовал на това, че при хипотезата на чл. 398б ГПК (отм.) се касае за вземане за ликвидационен дял, което принадлежи на прекратилият участието си съдружник, което макар и да е изпълняемо спрямо неговия кредитор не принадлежи нему. Т. е. последният не е легитимиран да го предяви в производството по несъстоятелност. Крайният извод на въззивния съд по основателността на искането е същият, макар и съображенията да се основават на прекратяването на ликвидационното производство и латентност на вземането за ликвидационен дял. Становището на настоящата инстанция, че крайният извод на въззивния съд по основателността на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е правилен, произтича от следното: АДВ няма качеството на кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл. 616 ТЗ, поради което и не е активно легитимирана да предяви вземането си по реда на чл. 685 и сл. ТЗ. Това е така, поради обстоятелството, че качеството и на кредитор на едноличния собственик на капитала на несъстоятелното дружество не я прави кредитор и на "Българска з. 21" ЕООД. Както правилно са отбелязали съдилищата, правата на АДВ по отношение на несъстоятелното дружество не могат да надвишават правата на едноличния му собственик. Имущественото му право е съизмеримо с размера на ликвидационния му дял, който евентуално би получил, ако след удовлетворяване на всички кредитори на "Българска з. 21" ЕООД би останало имущество - чл. 271 ТЗ. Т.е. правното основание на евентуалното вземане на АДВ към "Българска з. 21" ЕООД е различно от правното основание (по ЗУНК) на вземането му към едноличния собственик на капитала му "Българска захар" АД. Съдружниците/едноличния собственик на капитала на едно несъстоятелно дружество нямат качеството на кредитори по чл. 616 ТЗ, като ще следва да се отбележи и това, че капиталът всъщност съставлява пасив на дружеството, съобразно счетоводното му отразяване. Нещо повече. Дори да би било прието за допустимо предявяването/приемането на вземането за ликвидационен дял по реда на чл. 685 и сл. ТЗ (становище, което съдебният състав не споделя), то неясен е неговият размер. Хипотетичното вземане за ликвидационен дял не е конкретно определено. То е определяемо като размер съобразно правилата на ликвидационното производство и стойността на евентуално останалото имущество. То не е в зависимост от размера на задължението по ЗУНК тъй като ликвидационният дял може да бъде с по-голяма или по-малка стойност, което е още един аргумент за липсата на една от предпоставките на чл. 685, ал. 2 ТЗ. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила. Разноски в това производство не се дължат и не се присъждат. Предвид на горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.