Определение № 5868 от 16.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК. Г. А. П. е подал „жалба за бавност“ вх. № 52071/28.11.2025 г., имаща характер на молба за бавност по чл. 255 ГПК, с която моли да се изиска делото от ВКС за разглеждане на подадените от него жалби срещу определение и разпореждане на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав. Твърди, че е получил разпореждане № 5678 от 21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2893/2025 г. на САС, 2-ри граждански състав, от което е в недоумение и не го разбира. В депозирано становище докладчикът по ч. гр. д. № 2893/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд е изложил, че във връзка с подадената от Г. А. П. молба с вх. № 31220/19.11.2025 г. и съществуваща неяснота дали същата представлява частна жалба срещу определение № 2973/11.11.2025 г. на САС по ч. гр. д. № 2893/2025 г. или е форма на предприета от страната неформална кореспонденция със съдебния състав, съдът е дал своевременно указания до страната да уточни изрично дали молбата има характер на частна жалба и ако е такава, да уточни в какво се изразява порочността на акта и какво е конкретното искане, съобразно изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260, т. 2-4 ГПК, както и да ангажира доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Съобщението с указанията е връчено на 26.11.2025 г. на Г. П., но в дадения срок същите не са изпълнени, поради което молбата е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, с разпореждане № 5973/09.12.2025 г. Съдията докладчик сочи, че е действал при условията на отстраняване на съществуващи нередовности, като за него не е имало задълженне да извършва каквито и да било други действия, в т.ч. и отнасящи се до администрирането на молби и преписи от жалби по други частни производства, различни от висящото пред него. Настоящият съд намира молбата за неоснователна. Съображенията му за това са следните: Делото пред Софийски апелативен съд е образувано по частна жалба на Г. П. срещу разпореждане № 262083 от 16.07.2025 г. по гр. д. № 3339/2019 г. на Софийски градски съд, като с определение № 2973 от 11.11.2025 г. САС е оставил жалбата без разглеждане, като процесуално недопустима. На 19.11.2025 г. (преди връчване на копие от определението на САС, което е станало на 26.11.2025 г.), Г. П. е подал по ч. гр. д. № 2893/2025 г. на Софийски апелативен съд молба вх. № 31220/19.11.2025 г., в която е заявил, че е запознат с определение № 2973 от 11.11.2025 г. по делото и има резерви срещу него, но няма да го обжалва. Поискал е съдът да изпрати делото на ВКС, след изтичане на 7-дневния срок за обжалване, във връзка с приложена към молбата частна жалба (вх. № 26572/09.10.2025 г., подадена срещу разпореждане № 4645/26.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2146/2025 г. на САС, представена в неподписано ксерокопие). С разпореждане № 5678/21.11.2025 г. по ч. гр. д. № 2893/2025 г. Софийски апелативен съд, като е приел, че волята на Г. П. в молба вх. № 31220/19.11.2025 г. е неясна, е оставил последната без движение и е дал указания страната в 1-седмичен срок от съобщението да уточни дали тя представлява частна жалба срещу определение № 2973 от 11.11.2025 г.; ако да – в какво се състои порочността на акта и какво е конкретното искане към съда, както и да ангажира доказателства за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. След като в указания срок Г. П. не е изпълнил дадените указания (не е последвала никаква реакция от негова страна), съдът, с разпореждане № 5973/09.12.2025 г., е върнал молбата вх. № 31220/19.11.2025 г. От така изложеното се установява, че Софийски апелативен съд е действал изцяло съгласно разпоредбите на ГПК и правомощията си, като не е допуснал неоснователно забавяне при извършването на дължимо от него процесуално действие. Същият е имал законно основание да остави неясната молба вх. № 31220/19.11.2025 г. без движение и впоследствие да върне същата, поради неизпълнение на дадените указания. Същевременно за съда не съществува задължение да изпраща делото на ВКС по представено от Г. П. копие на частна жалба срещу акт на съда по друго дело (ч. гр. д. № 2146/2025 г. на САС). Ето защо, съдът