Определение № 461 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2142/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на Н. Щ. К., представляван от адв. Н. В., за спиране изпълнението на въззивно решение № 11867 от 13.08.2020г. по в.гр.д. № 772/2020г. на Софийски апелативен съд, ГО, I състав. С решението, чието спиране се иска, след отмяна на решение № 8092 от 26.11.2019г. по гр.д. № 6917/2018г. на СГС, II ГО, 23 състав, Н. Щ. К. е осъден да заплати на „Олипм Ю.В. – Имотите в София“ ЕООД на основание чл.79 ЗЗД вр. чл.4.1 и чл.4.7 от договор между страните, обективиран в протокол за оглед от 13.03.2017г., сумата 33 480 евро – възнаграждение по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивното решение е съобщено на молителя на 08.09.2020г., а касационната жалба срещу него е подадена на 08.10.2020г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева, както и е внесено за негова сметка надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 81 560 лева, от които 65 481,19 лева представляват левовата равностойност на 33 480 евро /присъдената с въззивното решение сума/, а останалата част – левова равностойност на част от присъдената с решението законна лихва, изчислена от молителя за периода от завеждане на исковата молба до датата на внасяне на обезпечението, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 23.10.2020г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 102 от 10.01.2020г. по в.гр.д. № 4652/2019г. на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение