Решение № 295 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 172/2009 г.

Решение № 295 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 172/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Х. Б., действащ като ЕТ "Б", приподписана от адв. М. Н. срещу решение № 150 от 14.07.08 г. по в. гр. дело № 1099/07 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с което е оставено в сила решение № 236 от 20.08.07 г. по гр. дело № 124/06 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявения от същата страна насрещен иск за сумата 58 683 лв, частично от 108 905 лв, представляваща стойността на извършени подобрения. С определение № 872 от 23.07.09 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено в частта му, с която се оставя в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него насрещен частичен иск за сумата от 59 683 лв и в тази му част вместо него да бъде постановено друго за уважаване на иска. Ответникът по касационната жалба Г. Щ. Б. моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото направи приема следното: За да отхвърли предявения насрещен иск от ответника ЕТ "Б" въззивният съд е приел за установено, че същият е извършил подобрения в съсобствения на страните имот преди 2001 г. и с оглед направено възражение от страна на ищеца Г. Б. е направен извод, че претенцията е погасена по давност, тъй като е изтекъл предвидения в закона петгодишен срок за предявяване на вземането -насрещната искова молба е приета за разглеждане на 19.06.06 г. По поставения въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на извършителя на подобрения в съсобствен имот спрямо другия съсобственик настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземанията на съсобственика спрямо останалите съсобственици за извършени подобрения в съсобствения имот стават изискуеми от момента на поканата. Това е и началният момент, от който започва да тече давността. Без значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в искова молба. По основателността на касационната жалба: Данните по делото сочат, че с договор от 15.07.97 г. ищецът Г. Б. заедно с други съсобственици са отдали под наем на ответника М, действащ като ЕТ "Б"празно дворно място около 4000 кв. м., представляващо част от имот 541 кв. 1-нов по плана на гр. П.. С нот. акт № 4/2000 г. на 20.01.2000 г. наемателят е станал собственик на 1/4 ид. част от имота чрез замяна с друг имот. В този нот. акт е отразено, че се прехвърля и построената в дворното място двуетажна масивна административна сграда и други стопански и едноетажни временни постройки. С нотариална покана, връчена на Ц. Б. и Г. Б. лично и като пълномощник на Н. Б. на 13.09.2001 г. М. Б. ги е поканил заплатят извършените от него подобрения в съсобствения имот. На 23.04.02 г. Бояджиев е получил нотариална покана от съсобствениците Б., с която са се противопоставили на извършеното от него незаконно строителство без тяхно знание и разрешение. С оглед изложеното по-горе становище по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съд намира касационната жалба за основателна. Въззивният съд неправилно е приел за погасена с петгодишна давност претенцията за подобрения, като е счел, че давностният срок е започнал да тече от момента на извършването им през 1998 г. Настоящият състав приема, че давностният срок е започнал да тече от поканата, връчена на съсобствениците на 13.09.01 г. и до датата на предявяване на насрещния иск - 19.06.06 г. не е изтекъл. Правоотношенията между страните във връзка с претендираните подобрения в имота следва да се уреждат като между съсобственици, тъй като качеството на Б. като държател се е трансформирало като такова на владелец на своята част със закупуването на идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, без да има прекъсване в упражняването на фактическата власт. Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 6/1974 г., ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията, какъвто е настоящия случай, следва да намерят приложение правилата на чл. 59 ЗЗД. При хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне това, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, т. е. дължи се връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Назначената от първоинстанционния съд техническа експертиза не е дала отговор на този въпрос, което налага назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение с колко се е увеличила стойността на имота с извършените в него подобрения с оглед преценка за обогатяването и обедняването на страните. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в обжалваната част и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. В необжалваната част по първоначално предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗС решението е влязло в сила. При новото разглеждане на делото с оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и за разноските. Предвид на горното, Върховният касационен съд, IV г. о.