Определение № 5815 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частните жалби на В. Б. Т., чрез адв. А. Кашъмов; В. В. Д., Н. А., Б. А. М. и Н. В. В., чрез адв. Н. Кунев, и Б. Д. К. и И. Г. Т., чрез адв. П. Менков, против определение № 217 от 12.01.2026 г., постановено по адм. д. № 12068/2024 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане подадените от тях жалби срещу т. 28.1 и 28.2 по Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 04.12.2024 г., и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател В. Б. Т. навежда доводи за допуснато от съда нарушение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, тъй като са засегнати негови субективни права и интереси като участник в провеждания конкурс за повишаване и заемане на длъжност "прокурор" в апелативна прокуратура. Оспорва извода за характера на обжалваните решения на ПК на ВСС и твърди, че органът се е произнесъл с крайни актове предвид произведените с тях правни последици по отношение на този кандидат. Твърди, че е допуснато нарушение на правото на справедлив процес, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания. Според частния жалбоподател кадровият орган незаконосъобразно е променил "правилата на играта" в хода на конкурсната процедура. Навежда довод, че определението е постановено в противоречие с установената съдебна практика по сходни казуси. Иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото на тричленния съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. Частните жалбоподатели В. В. Д., Н. А., Б. А. М. и Н. В. В. навеждат доводи за неправилност на определението поради допуснато от съда нарушение на принципа за защита на оправданите правни очаквания, тъй като те са класирани от конкурсната комисия на първите места за съответните позиции, което обстоятелство пряко засяга тяхното субективно право да бъдат назначени на длъжностите, за които са кандидатствали. Оспорват извода на съда за характера на обжалваните актове на кадровия орган. Твърдят, че за връщането на конкурсната процедура на по-ранен етап не са изложени никакви мотиви и не са установени конкретни факти за допуснати от конкурсната комисия нарушения. Сочат, че са налице годни за обжалване административни актове, тъй като е недопустимо правото на съдебна защита да бъде ограничено само до издавани от колегиите на ВСС позитивни решения. Според частните жалбоподатели оспорените актове съдържат изявления за неизбирането им на длъжностите, за които кандидатстват, макар и да няма изрично формулиране на такива волеизявления в диспозитивите на решенията. Искат отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят В. Б. Т., чрез пълномощника си, не оспорва подадените от В. В. Д., Н. А., Б. А. М. и Н. В. В. частни жалби с мотиви, изложени в писмено становище. Частните жалбоподатели Б. Д. К. и И. Г. Т. обжалват решенията на ПК на ВСС с доводи за допуснато нарушение на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. Твърдят също, че с оспорените административни актове пряко са засегнати техни субективни права и законни интереси като кандидати в конкурсната процедура, тъй като по същество органът е отказал да ги назначи на длъжностите, за които са кандидатствали. Сочат, че съдът ги е лишил от възможността да се защитят ефективно срещу неправомерно изключване от процедурата, тъй като връщането на конкурсната процедура на по-ранен етап по същество засяга правото им да бъдат повишени съобразно обективни критерии. Според частните жалбоподатели, макар и постановени в хода на конкурса, оспорените актове имат външно действие, тъй като засягат неблагоприятно правната им сфера - прекъсват по-нататъшното провеждане на процедурата и препятстват възможността им за реализиране на правата им в конкурс, който вече е проведен. Искат отмяна на определението като неправилно и връщане на делото на тричленния съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. Ответникът Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез пълномощника си, оспорва подадените частните жалби като неоснователни по съображения, подробно изложени в представени по делото три писмени отговора. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частните жалби за процесуално допустими като подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Тричленният съдебен състав е установил, че с решение по протокол № 31/14.09.2022 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е обявила конкурс по чл. 189, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ за повишаване и заемане на длъжност "прокурор" в апелативни прокуратури за 15 места. Със свои решения ПК е определила поименно състава на конкурсната комисия - петима редовни членове и двама резервни, а конкурсната комисията с решение е избрала председател. Допуснати до оценка по реда на чл. 40а от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата) са 239 кандидати, между които и частните жалбоподатели. Конкурсната комисия е извършила класиране на кандидатите, отразено в протокол от 17.06.2024 г., изготвила е мотивирано становище и е изпратила цялата конкурсна документация на Прокурорската колегия в изпълнение на чл. 192, ал. 3 ЗСВ. Пред ПК са постъпили 11 възражения от кандидати с конкретни твърдения за опорочаване на процедурата поради неспазване на принципите за обективност и безпристрастност при оценяването, в нарушение на чл. 192, ал. 1 ЗСВ и чл. 39, ал. 1 от Наредбата. Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) при ПК на ВСС е извършила проверка на цялата процедура с изключение на самата експертна дейност на членовете на конкурсната комисия. Установила е, че конкурсната комисия е приложила различен подход при мотивиране на общата оценка за кандидатите, като за част от тях са обсъдени необходимият брой дела и преписки, атестацията и кадровото досие на магистратите, докато за други са изложени мотиви само по критерии "резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС" и "данни от кадровото дело". Мотиви относно оценяване по чл. 40а, ал. 1, т. 3 от Наредбата не са изложени за 83-ма кандидати. По отношение на конкретно посочени от КАК кандидати оценяването е извършено без представени и проверени преписки. Относно направено възражение за ползване на общ кабинет от членове на конкурсната комисия и класирани кандидати в конкурса КАК при ПК е извършила проверка, от която е установила, че конкретни кандидати за точно определени периоди са работили в едно и също служебно помещение с членове на конкурсната комисия. Между тях са и частните жалбоподатели И. Г. Т., работил с Н. Б. - член на конкурсната комисия, и Б. Д. К., работил с В. К. - председател на конкурсната комисия, както и с В. А. - член на конкурсната комисия. В. К. и В. А. са се отвели от оценяването на кандидата К.. Членовете на комисията Н. Б. и В. А. не са си направили отвод, съответно, за кандидатите И. Т. и З. К., с които са работили в един кабинет. Комисията по атестирането и конкурсите, предвид тези фактически установявания, е приела, че процедурата на този етап е опорочена поради неспазване на законовите изисквания за точното и пълно оценяване на всички кандидати при стриктно спазване условията на чл. 40а от Наредбата, както и породено съмнение за субективно отношение за част от класираните кандидати, произтичащо от установеното ползване на един кабинет с членове на конкурсната комисия за определени периоди, относими към момента на откриване на процедурата и провеждането й. Според КАК не следва да бъде внесено предложение по реда на чл. 193, ал. 2 ЗСВ за разглеждане и произнасяне от ПК поради констатирани нарушения на предвидената в Закона за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. процедура, а конкурсната процедура следва да бъде върната на етап определяне на нов състав на конкурсната комисия, за да се защитят и гарантират правата на участниците в процедурата. ПК на ВСС на свое заседание от 04.12.2024 г. е приела оспорените пред тричленния съдебен състав решения, обективирани в т. 28.1 и 28. 2 от Протокол № 42, а именно: налице е опорочаване на процедурата, изразяващо се в това, че при изготвяне на класирането на кандидатите конкурсната комисия не е спазила всички изисквания на чл. 192, ал. 1 и ал. 3 ЗСВ във вр. с чл. 40а, ал. 1, т. 3 и чл. 39, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 1 от 09.02.2017 г., поради което е върнала провеждането й на етап определяне на нова конкурсна комисия, която да проведе конкурсната процедура съгласно законовите изисквания. Тричленният съдебен състав е приел, че по отношение на решенията по т. 28.1 и 28.2 от протокол № 42/ 04.12.2024 г. от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС оспорването на жалбоподателите е недопустимо по аргумент от 159, т.1 АПК, защото решенията не носят белезите на индивидуален административен акт и с тях не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси на участниците в конкурса. Посочил е, че на този етап от процедурата материалите от конкурса са предоставени на КАК при ПК на ВСС, която внася в ПК на ВСС мотивирано предложение за назначаване на кандидатите след проверка изпълнени ли са всички законови изисквания при провеждането на конкурса. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ съответната колегия на ВСС е органът, в чиито правомощия е да вземе решение за назначаване/повишаване на кандидат на длъжност съдия, прокурор или следовател. Според тричленния състав това решение би засегнало правната сфера на кандидатите, а не акт, с който са констатирани нарушения в хода на конкурсната процедура. В настоящия случай ПК на ВСС не е пристъпила към гласуване на решение досежно назначаване или неназначаване на кандидат в конкурса, което да води до засягане на негови законни права и интереси. ПК на ВСС е приела решения по чл. 21, ал. 5 АПК, които са част от производството по издаване на административен акт, завършващ конкурса. Административният орган е констатирал процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на конкурса в етапа на оценяване на допуснатите кандидати по критериите на чл. 40 от Наредбата, поради което органът е в правомощието си да върне провеждането му от етапа на опороченото действие, а именно определяне на нова конкурсна комисия, която да изпълни процедурата съгласно нормативните изисквания. Съдът е посочил, че конкурсната процедура не е прекратена и всеки един от кандидатите продължава своето участие в нея до нейното законосъобразно приключване и нито един от тях не е третиран по различен начин, защото всички продължават участието си независимо от изготвеното класиране. Така мотивиран, тричленният съдебен състав е приел подадените жалби са недопустими, поради което ги е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Провеждането на конкурс за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт е уреден в глава девета, раздел IIа от Закона за съдебната власт и в Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Съгласно разпоредбата на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Резултатът от оценяването и класирането на участниците от комисията е задължително за съответната колегия на ВСС, но само при липса на нарушения по конституирането и по отношение на обективните законови изисквания към членовете на комисията. Също така, преди да издаде решение по чл. 193, ал. 3 ЗСВ, ПК е длъжна да провери дали са спазени и административнопроизводствените правила при работата на конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите. Правомощието на ПК на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 9 ЗСВ да организира и провежда конкурсите за прокурорските и следователските длъжности включва задължението на всеки етап от конкурсната процедура да извършва преценка за нейното законосъобразно провеждане. При установяване на допуснати нарушения органът може да прекрати процедурата или да повтори установеното порочно действие при спазване на изискванията за законосъобразност. Обвързаността с класирането и поставените оценки на конкурсната комисия като експертна дейност е единствено и само ако в рамките на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В конкретната процедура ПК на ВСС с оспорените решения е приела за установени изложените от КАК обстоятелства, поради което е върнала процедурата на по-ранен етап. Това свое правомощие кадровият орган упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като изискването за законосъобразност не препятства възможността да избере измежду всички възможни законосъобразни решения това, което би било най-целесъобразно и съответстващо на целта на закона. Правилен е изводът на тричленния съдебен състав, че с оспорените решения на ПК на ВСС не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси на жалбоподателите като кандидати в провеждания конкурс. Тези актове са част от производството по издаване на краен акт по чл. 193, ал. 3 ЗСВ. Актът на ПК на ВСС за назначаване, повишаване или преместване на кандидат в конкурс на длъжност прокурор или следовател, респ. отказът за това, би засегнал пряко и непосредствено правната сфера на кандидатите в конкурса. Съдебната проверка на такъв акт изисква и проверката за спазване на процедурата по издаването му. Качеството на частните жалбоподатели като кандидати в провеждания конкурс само по себе си не обосновава правен интерес от оспорване на конкретните решения на ПК, доколкото те са актове по чл. 21, ал. 5 АПК. Като участващи жалбоподателите могат да атакуват процедурата за нейни съществени нарушения при постановяване на завършващ по отношение на тях неблагоприятен акт в конкурса. Неоснователен е доводът, че не се очаква издаване на друг акт в това производство, поради което оспореният акт на ПК се явява краен акт в процеса по отношение на частните жалбоподатели. Конкурсът включва сложен фактически състав, уреден в ЗСВ и глава трета от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, издадена на основание чл. 194г ЗСВ, при който целта е приемане на решения за повишаване и заемане на длъжност "прокурор" на 15 магистрати в апелативни прокуратури. Видно от съдържанието на оспорените актове и етапа на процедурата, безспорно те са част от производството по издаване на решение за повишаване и заемане на длъжността. Неоснователно е възражението за нарушаване на принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания. Право да се позове на този принцип има всеки правен субект, у когото: административният орган е събудил основателни надежди с конкретни уверения, които му е дал; тези уверения са от естество, което да породи оправдано очакване у правния субект; дадените уверения са съобразени с приложимите правни норми. Изискванията са кумулативни. В случая в ход е процедура, която още не е завършила с краен акт. До приключване на конкурса субектите са поставени в правна несигурност и това тяхно положение е законоустановено. Правната сигурност и защитата на оправданите правни очаквания винаги отстъпва пред изискванията за законност и справедливост, защото очакванията не могат да оправдаят нарушаването на закона, за спазването на който компетентният административен орган е длъжен да следи във всеки етап от процедурата. Дадените уверения в хода на конкурса трябва да бъдат предоставени в съответствие с нормативната уредба, затова и приложението на защитата на оправданите правни очаквания не е абсолютно. Тази преценка се извършва въз основа на конкретните факти, извежда се и от характера на атакуваното властническо волеизявление на органа. Субективният елемент в защита на оправданите правни очаквания винаги стеснява приложното поле на този принцип. В случая правното положение на частните жалбоподатели не се влошава, доколкото всички кандидати в конкурса имат интерес от законосъобразното му провеждане. Законът е ясен и органът е длъжен да го съобрази, поради което и кандидатите не са били поставени в заблуждение с конкретно изявление на административния орган, което да му противоречи. ПК е длъжна да проведе конкурсната процедура в съответствие с установените нормативни правила. Обжалваният акт не издаден при промяна "правилата на играта", както твърди частният жалбоподател В. Т., напротив, органът е действал в изпълнение на законовото си задължение за спазване на принципа за обективност и безпристрастност при ясно и недвусмислено нормативно уредена процедура. Според настоящия съдебен състав не е допуснато и нарушение на правото на справедлив процес, защото осигуряване правото на защита на кандидатите е именно в спазване на процедурата при провеждане на конкурса като една от правните гаранции за издаване на законосъобразен административен акт. Неоснователно е и възражението за постановяване на обжалваното определение в противоречие със съдебната практика. По отношение на сходни казуси съдебната практика е последователна и непротиворечива. Съдебните определения, на които се позовават частните жалбоподатели, са постановени по отношение на други актове на кадровия орган, с които съответната колегия на ВСС се е произнесла по същество с отказ спрямо кандидат в проведен конкурс (без значение е формулировката на волеизявлението в диспозитива на тези актове: "неназначаване", "отказва да избере", "отказва да назначи", "прекратява процедурата по отношение на..."), поради което в тази част актът на органа е краен акт, с който приключва участието в конкурса за определени кандидати. Оспорените в настоящото производство решения на ПК на ВСС не формират такива волеизявления по отношение на никого от жалбоподателите. Такива волеизявления не могат да бъдат изведени и от мотивите на оспорените решения, които препращат към направените от КАК на ПК на ВСС констатации. Неоснователен е доводът за нарушаване на чл. 120 от Конституцията на Република България. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове. Задължително конституционно условие е административният акт да нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица или поражда задължения за тях - чл. 147, ал. 1 АПК. Това означава, че засегнати са носителите на материалноправните последици на административния акт, в чиято правна сфера този акт рефлектира неблагоприятно. Според решение № 21/26.10.1995 г. по к. д. № 18/1995 г. административният акт "засяга" по смисъла на посочената разпоредба граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Практически това "засягане" се обективира в нарушаване на правна норма от по-висок ранг, която обжалваният административен акт нарушава. Същевременно това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. След като оспореното решение на ПК на ВСС не притежава призната от действащото право възможност да засегне по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията права или законни интереси на жалбоподателите, не е налице тази конституционна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Неоснователно е възражението на частните жалбоподатели Б. К. и И. Т., че имат доказан правен интерес от оспорване, тъй като спрямо тях изрично са посочени факти във връзка с извода за нарушаване на принципа за безпристрастност при провеждане на конкурсната процедура. Изложените факти са само част от мотивите на органа да върне конкурсната процедура на определен предходен етап, а всички установени факти, приети за опорочаващи процедурата, са от значение за цялостното обективно и безпристрастно оценяване и класиране на всички кандидати при равни условия. Неоснователно е и възражението на частните жалбоподатели В. В. Д., Н. А., Б. А. М. и Н. В. В., че решенията на ПК засягат пряко техни субективни права и законни интереси в конкурса, тъй като са класирани на челни места от конкурсната комисия. Дейността на конкурсната комисия е експертна, тя е помощен орган, чиито актове са част от процедурата по издаване на крайния административен акт. ПК на ВСС съобразява предложеното класиране от конкурсната комисия дотолкова, доколкото има право и задължение да се произнесе при спазване на предвидените в Закона за съдебната власт и приложимите подзаконови нормативни актове административнопроизводствени правила и в съответствие с правомощието му да назначава, повишава или премества магистрати. Обратното противоречи на нормата и смисъла на закона. Предвид изложеното, като е обосновал извод за недопустимост на подадените жалби, тричленният съдебен състав е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноските по делото, в полза на Висшия съдебен съвет следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 97,15 евро, равностойност на 190 лв., на основание чл. 236, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,