Определение № 1805 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3058/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 47 91 от 19.03.2024г., подадена от Община Добрич, чрез процесуалния представител адвокат А., с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 1151 от 13.03.2024г., в частта му за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 2 160лв. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна – касатора Я., чрез процесуалния представител адвокат Ш., с което заявява, че поддържа направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 1151 от 13.03.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 113 от 21.04.2023г. по в.гр.д.№ 118/2023г.на ОС Добрич. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременното направено – с отговора на касационната жалба - искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78, ал.3, във вр.с ал.1 ГПК, ответникът има право на иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. На овъзмездяване подлежат само реално направените разноски. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 12.09.2023г., от който е видно, че за „процесуално представителство и защита по гр.д.№ 3058/2023г-на ВКС“, Община Добрич, чрез кмета й, е договорено адвокатско възнаграждение от 2 160лв., платено по банков път. Представени са и фактура № 2936 от 12.09.2023г. и платежно нареждане от 19.09.2023г., с които е удостоверено реалното заплащане на договорената сума от 2 160лв./включваща данъчна основа 1 800лв.+360лв.ДДС/. Ответната страна е направила възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което налага извършване на преценка на правната и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав, като съобрази видът на производството /по чл.288 ГПК, в което не се извършва преценка по същество, а само относно наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на касационно производство/, както и обстоятелството, че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните, при съобразяване на факти, които са установени още от първата инстанция и като отчете видът на извършената работа / изготвяне на отговор на касационна жалба/ и характерът на спора, който е трудов /т.е. във връзка е с основното право на труд на страната/, намира направеното възражение за основателно. Съобразявайки, постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения и съобразно направената преценка на горепосочените релевантни обстоятелства, намира че в полза на молителя следва да се присъди възнаграждение в размер на 600лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение