Решение № 7560 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бул Верде" ЕООД със седалище в гр. София, подадена чрез адвокат З. Орсов от САК срещу Решение № 23848/ 10.07.2025г., постановено по адм. дело № 2713/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила– касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Смята се, че съставът на АССГ неправилно е разгледал Решение № 03/04/2/0/00347/04/01 от 23.04.2020 г., на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за отказ да изплати пълния размер на финансовата помощ, като решение за определяне на финансова корекция. Касационният жалбоподател твърди, че безвъзмездният характер на помощта не е аргумент за отхвърляне на иска на "Бул Верде" ЕООД. Сочи, че правоотношението, което е създадено с административен договор няма гражданскоправен характер, като обезщетението за забава на плащането на безвъзмездна финансова помощ не може да се търси по общия исков ред на ГПК. Моли да се отмени изцяло решението на АССГ и се реши спора по същество, като се осъди ДФ Земеделие да заплати претендираното обезщетение в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба на 12.03. 2025г. до окончателното й плащане. Претендира да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател- "Бул Верде" ЕООД със седалище гр. София, в открито съдебно заседание чрез адвокат З. Орсов моли за отмяна на първоинстанционното решение на АССГ и да се уважи, предявеният иск по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Потвърждава искането да се присъдят разноските за двете инстанции. Ответната страна– Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в писмен отговор на подаден чрез адв. В. Герджиков от САК, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Смята, за правилно това, че административният съд приема, че исковете са неоснователни, защото не са подлежащи на обезщетяване на вреди, които да са причинени от отменения като незаконосъобразен административен акт на изпълнителния директор на ДФЗ. Моли да се остави първоинстанционното решение в сила и да се присъдят на ДФ Земеделие сторените в производството разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение, на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Делото е образувано по искова молба, подадена от „Бул Верде“ ЕООД, със седалище гр. София, представлявано от управителя Д. С., чрез процесуалния си представител адвокат З. Орсов, срещу Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136. С тази молба се претендира присъждане на сумата от 1 524 125,40 лева – главница, като правното основание на иска е чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ. С оспореното съдебно решение от АССГ е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на „Бул Верде“ ЕООД, срещу Държавен фонд „Земеделие“, с която се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 524 125,40 лева – главница. „Бул Верде“ ЕООД е ОСЪДЕНО да заплати на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, сумата от 58 000 (петдесет и осем хиляди) лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Решаващият съд за да достигне до този правен резултат е приел, че между страните не се спори, че „Бул Верде“ ЕООД е било ползвател по Договор № 03/04/2/0/00347 от 01.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен с Държавен фонд „Земеделие“ („Договора“). Първоначално одобрената финансова помощ е 2 933 256,22 лева - чл. 3, ал.1 от Договора, но с Анекс № 2 от 27.2.2019 г. размерът й е намален на 2 932 240,74 лева. С чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Договора срокът за извършване на инвестицията е определен до 24 месеца от сключването на договора (за проекти с включени СМР - до 36 месеца). Първостепенният съд сметнал, че съгласно клаузите на сключения административен договор, „Бул Верде“ ЕООД, твърдейки, че е извършило предвидената в договора инвестицията в срок на 28.02.2019 г. е поискало от ДФ „Земеделие“ плащане на уговорената безвъзмездна финансова помощ. В отговор на искането Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издал Решение № 03/04/2/0/00347/04/01 от 23.04.2020 г., с което на „Бул Верде“ ЕООД е отказано изплащане на пълния размер на финансовата помощ, заявена със заявка за плащане ИД 03/04/2/0/00347/3/01 по договор № 03/04//2/0/00347 от 01.02.2017 г. в размер на 2 932 240,74 лв. В резултат на съдебно обжалване, посоченият адм. отказ е отменен с Решение № 5272/ 25.08.2021 г. по адм. дело № 4694 от 2020 г. на АССГ. Отменителният съдебен акт е оставен в сила с Решение № 6755 от 07.07.2022 г. по административно дело № 557/ 2022 г. на ВАС, IV отделение. След влизане в сила на тези съдебни решения ДФ „Земеделие“ е платило на „Бул Верде“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 2 854 533,06 лева на 25.04.2024 г. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли изцяло предявения иск първоинстанционният съд от правна страна е приел, за доказана първата предпоставка – издадено Решение № 03/04/2/0/00347/04/01 от 23.04.2020 г., с което на „Бул Верде“ ЕООД е отказано изплащане на пълния размер на финансовата помощ. Доказана била и втората предпоставка– процесното административно решение за отказ е отменено с Решение № 5272/ 25.08.2021 г. по адм. дело № 4694 от 2020 г. на АССГ, което оставено в сила с Решение № 6755 от 07.07.2022 г. по адм. дело № 557/ 2022 г. на ВАС, IV отделение. Според решаващият съдебен състав на АССГ в разглеждания казус, предвид спецификата на спора не е доказано наличието на третата и четвъртата предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Извършил анализ според, който макар да е бил отменен като незаконосъобразен, този акт, както и всеки друг акт за извършване на финансова корекция, не може да се интерпретира като основание за търсене на вреди за забавено плащане на безвъзмездната финансова помощ от фондовете на Европейския съюз по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При приключване на започната процедура по административноправен или съдебен ред с влязъл в сила административен или съдебен акт, както е в разглеждания случай, управляващият орган издава нов акт, с който приключва процедурата по администриране на нередности ( чл.29, ал.1, т .2 от Наредба за администриране на нередност по Европейските структурни и инвестиционни фондове). След издаването на акта, с който приключва процедурата по администриране на нередности, започва да тече инструктивния срок за извършване на плащането по чл.62, ал.1, предл. 2 ЗУСЕСИФ. Приел за безспорно, че ДФ „Земеделие“ е заплатил на „Бул Верде“ ЕООД на 25.04.2024 г. сумата от 2 854 533,06 лв., произтичащо от Договор № 03/04/2/0/00347 от 01.02.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., т.е. не е било налице неизпълнение на произтичащо от административния договор задължение. Стигнал до извода, че при отношения, произтичащи от административен договор, няма място за предявяването на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяването на вреди от незаконна административна дейност. Посочено било, че няма основание за присъждане на законната лихва върху сума, формирана от изтеклата за съответния период законна лихва върху главницата. Поради тези съображения съдът намерил, че предявените от „Бул Верде“ ЕООД искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението е частично НЕПРАВИЛНО. За периода от 28.05.2019 г. до 23.04.2020г., както и периода от 23.04.2020 г. до 07.07.2022 г. правилно и обосновано адм. съд е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Обосновано адм. съд е посочил, че според чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба № 20/27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Срокът за произнасянето е тримесечен, т.е. ДФ „Земеделие“ е следвало да се произнесе до 28.05.2019 г., след извършване на анализ за установяване на фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, да се произнесе по размера на допустимите разходи и да изплати съответстващата на този размер финансова помощ. Произнасянето на адм. орган е дължимо след преценка доколко е налице изпълнение на задълженията от страна на заявителя. Не е налице незаконосъобразност на дейността на административния орган в периода от 28.05.2019 г. до 07.07.2022 г., тъй като за него не съществува нормативно установено (законово) автоматично задължение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по процесната подмярка. Затова неоснователни са доводите на касатора, че автоматично след изтичането на 3 месеца следва да отпускане на безвъзмездна финансова помощ сума, след който срок държавата дължи обезщетение. Помощта е целева, поради което е необходимо органът да установи пълно изпълнение на условията от страна на заявителя. Искът в тази част е неоснователен, поради отсъствие на един от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, и правилно е бил отхвърлен. В останалия исков период, неправилно решаващият състав на АССГ е приел, че между обезщетението, представляващо претендираните лихви и отменения, като незаконосъобразен, административен акт, в частта за периода от 08.07. 2022г. до 25.04.2024 г. не е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ: "Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице." Деликтната отговорност на държавата/общините не се презюмира от закона, поради което в тежест на ищеца е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, както се посочи по-горе. Съгласно чл. 204, ал. 3 АПК когато вредите са причинени от унищожаем административен акт, този акт трябва да е отменен, като незаконосъобразен, преди завеждането на исковата молба. За периода след 07.07.2022г., т.е. след отмяна на издадения адм. акт следва да се отчете развитието на адм. правоотношение. В случая е издадено Решение № 03/04/2/0/00347/04/01 от 23.04.2020 г., с което на „Бул Верде“ ЕООД е отказано изплащане на пълния размер на финансовата помощ. Процесното административно решение за отказ е отменено с Решение № 5272/ 25.08.2021 г. по адм. дело № 4694 от 2020 г. на АССГ, и преписката е върната на ответника за ново произнасяне по искането за авансово плащане с указания по приложението на материалния закон. Това решение е оставено в сила с Решение № 6755 от 07.07.2022 г. по адм. дело № 557/2 022 г. на ВАС, IV отделение. След отмяната на акта дължимата сума от 2 854 533,06 лв., по договора е преведена на 25.04.2024 г. С това са налице първите две предпоставки от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен незаконосъобразен административен акт. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между вредите, понесени от ищеца и отмененото административно решение, в резултат на която плащане не е било извършено в срок. Тези вреди се основават на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото вредите – пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Отмененият, като незаконосъобразен, административен акт - Решение № 03/04/2/0/00347/04/01 от 23.04.2020 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, е причинило забавено плащане за периода от 07. 07. 2022г. до 25.04.2024 г., което подлежи на обезщетение. С оглед на така установеното от фактическа страна и т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по ТД № 3/2004 г. от ОСГК на ВКС, задължително за съдилищата, дължимостта на законната лихва върху сумата по процесния договор е от влизане в сила на решението, с което е отменен унищожаемия административен акт, т.е. от 07.07.2022 г., когато е постановено окончателното решение по адм. дело № 557/2022 г. на ВАС, IV отделение, до датата, на която е наредено сумата, представляваща плащане, да се преведе по сметка на търговското дружество – 25.04.2024 г. В този смисъл е Решение № 4779 от 18.05.2022 г. на ВАС по адм. дело № 9637/ 2021 г., III отделение и Решение № 12568 от 8.12.2021 г. на ВАС по адм. дело № 5945/ 2021 г. III отделение. Според Решение на СЕС от 28 април 2022 г. по съединени дела С-160/21 и С-217/21, съгласно диспозитива на което Член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 г., трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. Видно от т. 38 от цитираното решение на СЕС, срокът по чл. 75, § 1 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета не е императивен, а инструктивен, поради което не може да се приеме, че ако разплащателната агенция на държава-членка не изплати на земеделския производител заявената от него субсидия до 30 юни на годината, която следва тази на подаване на съответното заявление за подпомагане, същата изпада в забава за плащане, считано от тази дата до датата на по-късното последващо плащане на оторизираната субсидия. В този случай евентуална реална вреда във вид на пропусната полза за плащане на дължима сума би възникнала в периода от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което адм. отказ за оторизация на заявени за подпомагане суми е отменено, до датата на реалното плащане на тези суми след постановяване на ново уведомително писмо, с което, в изпълнение на влязлото в сила отменително съдебно решение, отказаните суми вече са признати и платени. В този смисъл е Решение № 6180 от 9.06.2025 г. по адм. дело № 12033/ 2024 г. на ВАС, трето отделение. В конкретния случай съдебното решение, с което решението за отказ за плащане изпълнителния директор на ДФЗ е отменено, като незаконосъобразно, е влязло в сила на 07.07.2022 г., когато е постановено Решение № 6755 от 07.07.2022г. по адм. дело № 557/ 2022 г. на ВАС. Реалното плащане на оторизираните суми е станало на 25.04.2024 г., – т.е. реална вреда за забавеното изплащане на сумата от 2 854 533,06 лева в резултат на отменения административен акт, възниква едва след влизане в сила на отменителното решение на АССГ, което става на 07.07.2022 г., когато е влязло в сила Решение № 6755 от 07.07.2022 г. по адм. дело № 557/ 2022 г. на ВАС. Реалната вреда за ищеца, от вида на твърдяната от него, е налице само в периода от 07.07.2022 г. до датата на изплащане на дължимата сума – 25.04.2024 г. Тази вреда, определена с достъпния Интернет калкулатор за изчисляване на законната лихва при НАП, възлиза 623 298 лв. или тяхната равностойност, която е 318 687 (триста и осемнадесет шестстотин осемдесет и седем) евро. Основателен и доказан е и акцесорният иск– за присъждане на законната лихва върху сумата по главния иск- от деня на завеждане на исковата молба– 12.03. 2025 г. до пълното й изплащане. В останалата част искът е неоснователен и недоказан и правилно е отхвърлен от АССГ. Съдебното решение в тази част за периода 28.05.2019 г.- 07.07.2022 г., с което е отхвърлен иска за разликата над 623 298 лева до пълната предявена сума от 1524 125, 40 лв, следва да бъде потвърдено като правилно. По изложените съображения касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение ще следва да се отмени в едната част и вместо него – да се постанови друго, по същество на правния спор, с което да се уважи частично предявения иск, който в периода от 07.07.2022 г. до 25.04.2024 г. настоящият състав намира за основателен и доказан. При този изход на правния спор претенцията на Бул Верде ЕООД за присъждане на понесените по делото разноски е основателна за настоящото касационно производство, съобразно уважената част от иска. Претенцията за разноски в производство пред АССГ е неоснователна, защото не са представени доказателства за тяхното извършване до приключването на делото пред АССГ. Представените три платежни на Банка ДСК са от 27.03.26 г. и 01.04.2026г., т.е. след приключване на делото пред АССГ- на дата 25.06.2025 г.. (лист 30- 32). Съгласно приложените писмени доказателства (договор за правна помощ и съдействие, фактура, платежно нареждане) и списък на разноските, търговското дружество е заплатило държавна такса за завеждане на делото пред първата и пред настоящата инстанция в размер на 35 лв., и възнаграждение за адвокатска защита в размер на 86 000 лв. с ДДС, които съобразно уважената част от иска следва да бъде признат в размер на 35 170 лева с ДДС, общо разноски 35 205 лева или тяхната равностойност в размер на 18 000 евро с ДДС. Касационният жалбоподател дължи разноски на ответника по жалбата, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 39238 лева с ДДС или тяхната равностойност от 20 062 евро с ДДС. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение