Определение № 650 от 11.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2833/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на К. Л. Й. от [населено място] срещу определение №1773 от 29.06.2015 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 1416/2015 г., с което е постановен отказ от освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса в размер 15 лева дължима по частна касационна жалба. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на съда е счел, че съгласно данните от подадената от касатора декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице основание за освобождаване от такси и разноски по критериите за това, предметна уредба в разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК. Тези изводи следват от декларираните като притежавани от само от жалбоподателя жилище от 50 кв.м., 1/6 ид.части от нива от 16,5 да и лек автомобил „БМВ“ производство 1996 г.. Същият е посочил доход от пенсия в размер на 330 лева на месец и разход в размер на 80 лева за лекарства. Същият живее сам и не издържа други лица. При това положение е преценено с обжалвания акт,че липсва основание за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса по подадената от него частна касационна жалба в размер на 15 лева. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя изцяло изводите на състава на АС постановил обжалвания акт, тъй като същите са напълно съобразени с нормативната уредба в чл.83 ал.2 т.т. 1-7 ГПК. При преценката за наличие на основание за освобождаване на К. Л. Й. от внасяне на държавна такса по ЧКЖ в размер само на 15 лева съдебният състав е изложил подробни мотиви защо не са налице предвидените в цитираната законова разпоредба предпоставки за това. Следва само да се допълни,че принципно страната,която сезира съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за всеки случай поотделно, дали страната- физическо лице има възможност за заплащане на конкретната по размер сума/ в случая става въпрос за проста държавна такса в размер на 15 лева/. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди, поради което