Определение № 8125 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е молба на Г. И. В., подадена чрез пълномощник адв. Д. Димитров, обективираща искане за изменение на решение № 5293 от 18.05.2026 г., постановено по адм. дело № 11224/2025 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските, като бъдат присъдени разноски направени по делото в предходни съдебни инстанции. Ответникът – директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР не изразява становище по молбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди допустимостта на молбата и искането в нея, намира че същата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК от надлежна страна, с правен интерес, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С решението, чието изменение се иска, съдът е присъдил на настоящия молител, с оглед изхода на делото – оставяне в сила на първоинстанционно съдебно решение, с което е отменен оспорения индивидуален административен акт, всички претендирани и доказани разноски за касационното производство, по представения списък. Същите са в размер на 500 евро за заплатен адвокатски хонорар за касационното производство. Видно от представената писмена защита по делото, ответникът и настоящ молител, е заявил искане за присъждане в негова полза на направените разноски, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Действително, настоящия молител, чрез процесуалния си представител, е представил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане в брой на договорения адвокатски хонорар в размер на 500 евро. В представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, са описани само заплатената сума за адвокатски хонорар за касационното производство. При тези данни, съдът е присъдил само направените, доказани и претендирани своевременно разноски за касационното производство. Няма основание за изменение на така постановеното решение, в частта за разноските и молбата за допълването му е неоснователна. Вярно е, че при предходното разглеждане на делото направените разноски са своевременно претендирани и са доказани. Представен и е списък по чл. 80 ГПК. Посоченото обаче не влече автоматично задължение за касационната инстанция, както се сочи в молбата, да присъди направените в предходните съдебни инстанции разноски. За да се приеме, че е направено искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, такова следва изрично да бъде заявено пред касационната инстанция. Списъкът по чл. 80 ГПК, според трайната практика на ВКС и ВАС има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри без да са необходими допълнителни изчисления. За претенцията за разноски съдът не следи служебно и при присъждането им е ограничен до посочения в списъка претендиран размер. В този смисъл определение № 21/ 20.01.2016 г. по т.д.№ 1011/2015 г. по описа на ВКС, второ т.о., определение №9/8.01.2020 г. по ч.т.д. № 2152/ 2019 г. на ВКС, първо т.о., определение № 732 /19.11.2014 г. по ч.т.д.№ 3233/ 2014 г. на ВКС, второ т.о и много други. В списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, съответно да не поиска присъждане на част от разноските. В случая, в списъка за разноски по чл. 80 ГПК вр. с чл.144 АПК, представен пред касационната инстанция разноски за предходните производства не са описани, съответно съдът не дължи произнасяне по същите. Съгласно чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустимо. Според т. 2 от цитираното ТР № 6/06.11.2013 год., представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа разходите, които страната е направила и които счита, че следва да ѝ бъдат присъдени.. Съобразявайки тълкувателното решение, което е задължително за органите на съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, настоящата касационна инстанция намира, че подадената молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските е недопустима, съгл. т. 9 от цитираното тълкувателно решение: "молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима", поради което същата следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение