Определение № 3545 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби на Ж. М. С. от гр. Бургас срещу: определение № 1216 / 06.02.2025 г. и определение без номер, обективирано в протокол от открито съдебно заседание проведено на 06.02.2025 г., с което се оставят без разглеждане искове, предявени против директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за изплащане на месечни социални помощи на жалбоподателя за месеците януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г., април 2023 г., май 2023 г., юни 2023 г., юли 2023 г., август 2023 г., септември 2023 г., октомври 2023 г., ноември 2023 г., декември 2023 г., и двете постановени по адм. д. №864/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. И в двете частни жалби са изложени твърдения за неправилност на съдебните актове, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас, не е взел становище. С първото оспорено определение № 1216 / 06.02.2025 г. Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане оспорването на бездействие на директора на Дирекция „СП“ – Бургас за изплащане на месечни социални помощи за януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г., април 2023 г. и е прекратил производството в тази му част. С второто определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искове, предявени против директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за изплащане на месечни социални помощи на жалбоподателя за месеците януари 2023 г., февруари 2023 г., март 2023 г., април 2023 г., май 2023 г., юни 2023 г., юли 2023 г., август 2023 г., септември 2023 г., октомври 2023 г., ноември 2023 г., декември 2023 г. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че подадените частни жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежна страна в предвидения преклузивен нормативно определен срок, срещу акт подлежащ на касационен контрол. По същество жалбата срещу първото оспорено определение № 1216 / 06.02.2025 г. е основателна, а срещу второто определение от 06.02.2025 г. без номер, е неоснователна. Съображенията са следните: С решение №2063/13.03.2024 г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм. дело №497 / 2023 г. е отхвърлена жалбата на Ж. М. С. от гр. Бургас против Заповед №ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, с която е спряна отпуснатата му месечна социална помощ за допълване на доходите за срок от два месеца, считано от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. поради неполагане от лицето на общественополезен труд. Решението е влязло в сила на 15.10.2024 г. По настоящото дело първоинстанционният административен съд е бил сезиран с жалба против Заповед №ЗСП/Д-А/24 от 27.04.2023 г., която е била обжалвана пред административния съд. Същата обаче подлежи на задължителен административен контрол пред по-горестоящия административен орган –директора на РД“СП“ –Бургас. В случая е налице хипотезата на чл. 130, ал.4 АПК, а не е предявено искане по чл. 256 АПК. С разпоредбата на чл. 250 от раздел I, Глава XV на АПК е регламентирана защита срещу всякакви фактически действия на административните органи и техните длъжностни лица, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. Предмет на защитата по чл. 256 АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 256, ал. 1 и ал. 3 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършват предписани от закона или подзаконов акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят предписаното от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правната норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 256, ал. 1 и ал. 3 АПК, като този извод се налага от анализа на тези разпоредби в съвкупност с разпоредбата на ал. 2 от същата норма. Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗСП, социалните помощи по ал. 1 се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета, т. е. след издаване на индивидуален административен акт. С оглед изложеното търсената форма на правна защита по чл. 256 от АПК е неприложима в настоящия случай. Твърдяното от жалбоподателя бездействие на директора на ДСП - Бургас да изплати месечните социални помощи на С. се дължи на издадени административни актове. С аналогични мотиви се приема, и че предявената искова претенция за присъждане на месечна социална помощ за 2023 г. е недопустима, тъй като правото на жалбоподателя се реализира в хипотезата на чл. 2, ал.4, т.1 от Закона за социалното подпомагане, според която получаването на месечните социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в Бюро по труда, и участието им в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,