Определение № 130 от 11.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 13/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба на „Т” О. - София с вх. № 8482/10. ХІ.2008 г., подадена против определение № 371 на Сливенския окръжен съд, ГК, от 2. Х.2008 г., постановено по ч.гр. дело № 443/05 г., с което е било оставено без уважение искането на търговеца-настоящ частен жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски по влязлото в сила въззивно решение на този съд в частта му за разликата от 500 лв и до претендирания от него размер от 1 500 лв. Поддържа се, че в конкретния случай обжалваемият интерес надхвърлял 1 000 лв., защото не била уважена онази част от искането за разноски, представляваща равностойността на платената от д-вото държавна такса в размер на 1 020 лева. Ответното по частната жалба „У” А. - София е изразило становище чрез изп. си директор Л. М., че тя е изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Сливенския ОС частната жалба на „Т” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В конкретния случай атакуваното от „Т” О. – София определение е било постановено по искането на това д-во с правно основание по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ за присъждане на разноски в размер общо на 1 500 лв., от които: 1 020 лв. - внесена от търговеца на 16.VІ.2006 г. държавна такса; 240 лв. - внесен на 2.ІІ.2007 г. депозит за вещо лице и други 240 лв.- отново депозит за вещо лице, внесен на датата 31.VІІІ.2007 г. Точно това са били пределите на произнасянето на Сливенския ОС, очертани с молбата на „Т” О. – София с вх. № 6551/15.VІІІ.2008 г. При положение, че от общо претендираната сума за разноски в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, този съд е присъдил на настоящия частен жалбоподател сума в размер на 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/, отхвърлената част от искането е с равностойност 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/. Последната представлява равностойността на обжалваемия интерес по делото, който в случая е под законоустановения минимум от 1 000 лв. С оглед изложеното не следва да се обсъжда доколко настоящата недопустима частна жалба съответства на изискването по чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260, т. 3 ГПК да съдържа указание в какво се състои порочността на атакуваното с нея определение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение