Определение № 41 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 473/2019 г.

Производството е образувано по молба вх. Nо……от 29.11.2018 година заявена от Т. В. Б., живуща [населено място], Б. област на Руската федерация за отмяна на влязло в сила Решение Nо 1373 от 16.06.2015 година по гр. д. Nо 992/2014 година на РС- [населено място], потвърдено с Решение Nо 4388 от 02.10.2015 година по гр.В.д. Nо 620/2015 година на ОС- Благоевград, недопуснато до касационно обжалване с Определение Nо 88 от 17.02.2016 година по гр.д. Nо 231/2016 година на ВКС-I г.о., с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Б., неин съпруг и от нея иск на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване правото на собственост на 1/2 идеална част от мазе и 1/2 идеална част от таван на жилищна сграда, построена в УПИ **** от кв. 30 по плана на [населено място], [община] по давност. Отмяната се иска на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК, с довод, че в хода на съдебното исково производство правото на защита на молителката е нарушено, тя не е взела участие делото, тъй като не е живяла в България, не е подписвала съдебните книжа по делото, не е била надлежно представлявана и в нарушение правилата на ГПК е постановен съдебен акт, от който е обвързана според закона. По делото, в срока по чл. 306 ал.3 ГПК е постъпил писмен отговор – възражение от насрещната страна – И. Г. Б., с който отговор, чрез адв.Х. Т. – АК Б., се поддържа възражения, че молителката е знаела за спора по делото, винаги е била уведомявана чрез съпруга си К. Б. и правото и на защита в процеса не е нарушено. При данните по делото и на основание чл. 307 ГПК, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, намира: Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК Решение Nо 1373 от 16.06.2015 година по гр. д. Nо 992/2014 година на РС- [населено място], потвърдено с Решение Nо 4388 от 02.10.2015 година по гр.В.д. Nо 620/2015 година на ОС- Благоевград, влиза в сила с постановеното по чл. 288 ГПК Определение Nо 88 от 17.02.2016 година по гр.д. Nо 231/2016 година на ВКС-I г.о. за недопускане на касационно обжалване. С оглед на изложените твърдения от самата молителка в молбата си за отмяна за времето, когато са и станали известни обстоятелствата, на който основава молбата си за отмяна – а именно м. юли 2018 година, настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна е заявена извън срока по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Заявената молба за отмяна от Т. В. Б. е подадена в съда на 29.11.2018 година, с основание по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК- нарушено право на защита в процеса, като изрично е посочено, че за съдебното производство, по което не е участвала като на страна и на чието решение се иска отмяната, е научила при връщането си в България през м. юли 2018 година. Молбата за отмяна, с оглед на посочените данни, се явява процесуално недопустима от гл.т. на несъблюдаване на установените процесуално преклузивни срокове по чл. 305 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, състав на Върховния касационен съд- първо отделение на гражданска колегия