Определение № 4219 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4152/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 60368/26.09.2022 г., подадена от М. В. С., чрез адвокат П. В., срещу определение № 8788 от 14.09.2022 г. по ч. гр. д. № 9341/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 21114 от 21.08.2022 г. по гр. д. № 31491/2022 г. на Софийски районен съд за връщане на искова молба вх. № 119933/13.06.2022 г., подадена от М. В. С. срещу И. С. Г. - главен прокурор, Д. Г. П. - заместник на главния прокурор, Д. И. М. - заместник на главния прокурор, К. А. Ф. - заместник на главния прокурор, П. Ц. А. - заместник на главния прокурор и Б. Б. С. - директор на НСС и заместник на главния прокурор, и за прекратяване на производството по делото, предвид наличието на функционален имунитет на ответниците, явяващ се абсолютна процесуална пречка за допустимостта на иска. Настоящият съд намира, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане и да прекрати образуваното пред него дело. Съображенията му за това са следните: С исковата молба се претендира осъждане на ответниците, при условията на солидарност, да заплатят на ищеца сумата от 3000 лв. - частичен иск от общо вземане в размер на 20 000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 145.84 лв. – лихва за забава за периода от 21.12.2021 г. до 13.06.2022 г. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая, предвид цената на исковите претенции – 3000 лв. и 145.84 лв., въззивното решение не би подлежало на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК). Релевантен е размерът на частичния иск - т. 1 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Изложеното сочи на недопустимост на образуваното пред ВКС производство. Ответниците са поискали присъждане на разноски пред ВКС, предвид подадените от тях отговори на частната касационна жалба. Настоящият съд намира, че не следва да присъжда разноски на ответниците по исковата молба. Производството пред първоинстанционния и въззивния съд се е развило като едностранно, тъй като делото е било прекратено поради недопустимост на предявените искове, преди връчване на копие от исковата молба и доказателствата на насрещните страни. Ето защо не е имало законно основание за депозиране на отговори на частната касационна жалба, респ. за претендиране на разноски във връзка с отговорите. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,