Решение № 3042 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11712/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. В. Е., чрез адв. Янев, против решение № 1723 от 23.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1415/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2880/23.07.2024г., издадена от заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен. Ответникът – заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна: Решението на Административен съд - Бургас е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, са законосъобразни и следва да бъдат споделени. Преценката за компетентност на издателя е извършена от административния съд при съобразяване със заповед № 2866/14.11.2023 г., издадена от кмета на община Несебър, на л. 20 от делото, представена и пред касационната инстанция, с която на заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър са делегирани всички функции и правомощията на кмета на общината по Закона за устройство на територията. По силата на това изрично овластяване заместник- кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ е компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта, пета и шеста категория. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е нищожна, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Правилно е прието, че административният акт съдържа фактическите и правни основания за издаването му, като в този смисъл са взети предвид и фактите, установени в съставeния по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Изяснени са и всички факти и обстоятелства от значение за случая. Установени са местоположението, вида и характеристиките на незаконното строителство, както и времето на неговото изграждане. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване остъкляване на тераса с площ от 29 кв.м. към апартамент С2, вх. С, собственост на жалбоподателя, представляващ самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Свети Влас, община Несебър. По външния контур на терасата е монтирана ПВЦ дограма, ПВЦ ролетни щори и е изпълнена метална покривна конструкция, покрита с ПВЦ гофрирани плоскости, като обектът е функционално свързан с жилището. Строежът е от четвърта категория и е изграден след 2017 г. без разрешение за строеж и одобрен проект. При тези факти, установени от представените с административната преписка писмени доказателства, чиято доказателствена сила не е оборена, първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от четвърта категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. Този извод следва от конструктивните характеристики на обекта и от предназначението му- изградени са ограждащи стени и покрив, които обособяват затворено помещение, което не представлява тераса по смисъла на § 5, т. 59 от ДР на ЗУТ и което е функционално и пространствено, свързано с жилището на жалбоподателя. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден след 2017 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна, а доводите на касатора, че строежът е в режим на търпимост е неоснователен. Доводът, че предмет на заповедта е преместваем обект, също е неоснователен. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая нареденият за премахване обект, няма характеристиките на преместваем по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски, или административни дейности. Възраженията на касатора, че за извършените строителни дейности разрешение за строеж не се изисква с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т.6 ЗУТ, както и че предмет на заповедта за премахване е слънцезащитно съоръжение, са неоснователни по съображенията, изложени в решението на административния съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Доводът на жалбоподателя, че неправилно е посочен като адресат на заповедта, също е неоснователен. Дори да се приеме, че Ефименко не е извършител на строежа, въпреки че в тази насока по делото не са ангажирани доказателства, то заповедта не се явява незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят следва да отговаря за премахване на незаконното строителство като негов собственик и/ или възложител (арг. чл. 161, ал. 1 ЗУТ). Съгласието на останалите собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда с извършеното строителство, е без значение за законността на строежа, поради което доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Изяснени са релевантните за спора факти и обстоятелства, като са взети предвид фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства, които се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. В случая доказателства, които да опровергават установените в хода на административното производство факти, не са ангажирани от жалбоподателя, който се отказва и от допуснатата по негово искане съдебно – техническа експертиза. Решението е постановено след обсъждане на представените доказателства и доводите на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по всички релевантни за спора обстоятелства и по възраженията на жалбоподателя, както и в подкрепа на направените правни изводи. Ето защо доводите на касационния жалбоподател за липса на мотиви са неоснователни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е обоснован и постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,