Определение № 1398 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 868/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на „Делтаком електроникс“ ООД, подадена чрез адвокат П. Петков против Определение № 4140/17.12.2025 г., постановено по административно дело № 962/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта й, с която се оспорва отказ, обективиран в Удостоверение за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-316354/20.10.2025 г. и е прекратено производството по делото в тази част. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Ответните страни – Началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Велико Търново и Г. Г. Г., не изразяват становище по спора. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното удостоверение е издадено по повод подадено от „Делтаком електроникс“ ООД заявление вх. № 01-780952/06.10.2025 г. за извършване на услуга от кадастралната карта и кадастрални регистри, изразяваща се в издаване на удостоверение за приемане/непримане на проект за изменение на КККР. Съдът е приел жалбата за недопустима и е прекратил съдебното производство в тази част, развивайки мотиви за подаването й след законоустановения 14-дневен срок. Същевременно, жалбата на „Делтаком електроникс“ ООД насочена срещу мълчалив отказ на Началника на СГКК – Велико Търново за изменение на кадастъра по повод подадено от него Заявление вх. № 01-861607/03.11.2025 г. е прита за допустима и съдът е продължил съдопроизводствените действия по нея. В кориците на делото се съдържа и изричен отказ за изменение на КККР по заявлението на дружеството от 03.11.2025 г., обективиран в Заповед № 18-14087/23.12.2025 г. на Началника на СГКК – Велико Търново. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, но поради различни от изложените в него мотиви. Оспорването на удостоверението за неприемане на проект за изменение на КККР действително е процесуално недопустимо, но не като просрочено, а като насочено срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. Издаденото удостоверение е документ от значение за упражняване на права, но същото е и волеизявление, което е част от производство по издаване на индивидуален административен акт. Изрично в разпоредбата на чл. 51, ал. 8 ЗКИР /предишна ал.6/ е регламентирано, че за извършване на измененията в кадастралната карта следва да се изработи проект в цифров вид. В съответствие с чл. 58, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, към всяко заявление за изменение на кадастралната карта се прилага проект за изменение със съдържание по чл. 75 от цитираната наредба. Приемането, съответно неприемането, на този проект се удостоверява именно с удостоверение като оспореното в първоинстанционното съдебно производство. Съгласно чл. 56, ал. 11, т. 1 от Наредбата, Службата по геодезия, картография и кадастър издава отказ за извършване на изменението, когато при регистрирано заявление за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри се установи, че има издадено удостоверение за неприет проект. Предвид посочените разпоредби, се налага извод, че доколкото издаването на това удостоверение е част от производството по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри и следва да бъде издадено за целите на това производство, то същото е акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Последвалият отказ, изричен или мълчалив да се измени кадастъра е окончателния акт, подлежащ на съдебен контрол. Следователно жалбата срещу Удостоверение за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-316354/20.10.2025 г. се явява процесуално недопустима на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, поради което правилно е била оставена без разглеждане, поради което определението в оспорената му част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,