Определение № 4326 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 757/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И. А. – процесуален представител на ответника П. Т. Т., против определение № 5153 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1308/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от нея молба с вх. № 26672 от 24.10.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците по частната жалба В. К. К. и П. Д. Б., в който излагат съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е редовна и допустима. Подадена е от адвоката на страна по производството като носител на материалното право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, искането на който по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане (т. е. с правен интерес от обжалването), в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане молбата на адв. И. А. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че с оглед указанията, дадени в т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата е процесуално недопустима, тъй като молителят (адвокат) не е представил списък по чл. 80 ГПК. Определението е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения: Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е подадена от адв. И. А. в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Във въззивното производство не е приложен отделен списък на разноските по чл. 80 ГПК, но това не е пречка за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК. С нея въззивния съд е сезиран с искане за изменение на разноските по присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, правото за което е лично на процесуалния представител на ответника – адв. И. А.. Страната не може да претендира за себе си или общо с пълномощника си заплащане на това адвокатско възнаграждение. Подадената от адвоката молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, свързани с присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, е допустима и съдът следва да се произнесе по нея. Легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е адвокатът, а не страната, която представлява, тъй като адвокатът е носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение, което се упражнява с молба до съда. Размерът на това адвокатско възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските по чл. 78 ГПК, дължими на страните по производството. Предназначението на списъка по чл. 80 ГПК е да се улесни съдът при изчисляването на разноските, както и да се внесе яснота за насрещната страна относно вида и размера на претендираните от другата страна разноски по чл. 78 ГПК. Адвокатът не представя подобен списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Възнаграждението му при тази хипотеза се определя от съда, поради което липсата на предварително посочване на размера му от адвоката, който го претендира, не накърнява интересите на страната, която следва да го заплати, и не е пречка за произнасяне от съда по направеното от адвоката искане за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. С оглед горното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивната инстанция за произнасяне по искането. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.