Определение № 1864 от 17.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1268/2024 г.

Делото е образувано по молба на Р. Д. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 261/11.10.2023 г., постановено по гр. дело № 628/2023 г. от състав на Хасковския окръжен съд. В първоначално подадената и допълнително уточнена от самия Г. молба се излагат съображения, които нямат отношение към хипотезите на чл. 303 или чл. 304 ГПК. В последваща молба, подадена чрез адв. Б. Г. Б. от АК – Хасково, назначен от администриращия съд за процесуален представител на молителя Г. по предоставена му правна помощ съгласно чл. 95 ГПК, се поддържа основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди се, че на Г. не било разяснено, че може да ползва правна помощ, без да заплаща за такава, нито му били разяснени условията, при които може да получи правна помощ. По този начин Р. Г. бил принуден да се защитава сам по делото, защото не е могъл да си позволи да заплати за квалифицирана правна помощ и така бил лишен от възможност да се защити, което попадало в обхвата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Няма уточнение коя от хипотезите на цитираната законова разпоредба се визира - поради твърдяното по-горе нарушение на съдопроизводствените правила Р. Г. е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван, или не е могъл да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. И. И. Х., чрез адв. М. Р. отговаря, че молбата за отмяна е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. С решението, чиято отмяна се желае - № 261 /11.10.2023 г. по гр.д. № 628/2023 г., Хасковският окръжен съд се е произнесъл по реда на чл. 436 ГПК по жалба на Р. Д. Г. против действия на ЧСИ З. по изпълнително дело № 299/2021 г. Със същия акт съдът се е произнесъл и по искане за спиране на изпълнителното производство, като го оставил без уважение. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която цел определя и приложното поле на производство за отмяна - влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията по чл. 436 ГПК от обсега на отмяната, както е изрично постановено в т. 3 от ТР № № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Случаят е точно такъв. Както е изяснено в мотивите на цитирания по-горе тълкувателен акт, правомощията на окръжния съд в производство по чл. 436-437 ГПК са контролноотменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В частта, с която ХОС е отказал спиране на изпълнителното производство по чл. 438 ГПК, съдебният акт няма и характера на решение, като също не се ползва със сила на пресъдено нещо. В заключение, молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът