Определение № 135 от 04.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 1215/2015 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК на определение № 173/ 16.10.2014г., по в.ч.т.д. № 283/ 2014г. на Апелативен съд – В. Т., с което е отменено определение № 3838 17.09.2014г. по т.д. № 55 / 2014г. на Окръжен съд – Габрово в частта, с която на основание чл.391, ал.2 ГПК е определена парична гаранция, която да бъде внесена от [фирма], за да се издаде обезпечителна заповед. Ответниците по молбата не заявяват становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. На отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. В чл.307, ал.2 ГПК не се съдържа аналогична норма на чл.234, ал.2 ГПК /отм./, сочеща и определянията, като актове, подлежащи на отмяна. Относно допустимостта на отмяната на съдебни актове, нямащи характер на решения, Пленумът на ВС се е произнесъл с Постановление № 2/1977г преди приемането на нормата на чл.234, ал.2 ГПК /отм./, поради което дадените с него разрешения намират приложение и при тълкуването на настоящата редакция на закона. Съгласно него, отмяната, като извънреден способ, е допустима единствено за определения, с които се разрешава материално правен спор, свързан с предмета на делото и които имат характер на такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /както е при прекратяване на производството поради отказ от иска/. Определението, с което, на основание чл.391, ал.2 ГПК, се отменя първоинстанционниото определение в частта за определената парична гаранция, която следва да бъде внесена, за да се издаде обезпечителна заповед, не е съдебен акт, с който се решава със сила на пресъдено нещо материално правен въпрос, включен в предмета на делото. Видно от изложеното, атакувания с молбата по чл.303 от ГПК акт не попада в предметния обхват на отмяната, като извънреден способ за защита, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение