Решение № 542 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 256/2009 г.

Решение № 542 от 9.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 256/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд,4-то гр.отд. с определение № 284 от 26.03.2009 г. по настоящето гр. дело № 256/2009 г. е допуснал до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд от 06.11.2008 г. по гр.д. № 559/2008 г., приемайки че разрешаването на съществения материално правен въпрос-можело ли е да се прекрати трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ на вече пенсиониран работник или служител и ако не е можело при отмяна на незаконно издадената заповед за уволнение, дължи ли се обезщетение съгласно чл. 225 КТ - Върховният касационен съд следва да се произнесе с решение, което има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Централната д. г. "И" с. Б. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 06.11.2008 г. по гр.д. № 559/2008 г. с което е потвърдено решението на Плевенския районен съд от 10.06.2008 г. по гр.д. № 1664/2008 г. С това решение е отменена заповед 18 от 4.2.2008 г. на директора на Централната д. г. с която е било прекратено трудовото правоотношение с М. Г. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е била възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност "д. учителка" На основание чл. 225, ал. 1 КТ е присъдил в полза на М. Г. Г. обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението /от 04.02.2008 г. до 29.05.2008 г./ в размер на 2 654.89 лева, заедно със законната лихва считано от 02.04.2008 г. до окончателното й изплащане и искът в останалата част до пълния размер - 4 122.90 лева, е отхвърлил. В касационната жалба се твърди, че решението на Плевенския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Правилно Плевенският окръжен съд е приел, че не може да се прекратява трудово правоотношение с работник или служител, който е заемал длъжност и изпълнявал определена работа по трудов договор, след като преди това е бил пенсиониран за осигурителен стаж и навършена възраст. В конкретния случай работодателят е знаел, че ищцата М е била пенсионирана като учител на по-ранна възраст и че е получавала в непълен размер пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки това на 15 март 2006 г. с нея е бил сключен трудов договор по силата на който тя е била задължена да работи като д. учителка за неопределен срок, а работодателят Ц. д. г. "И" с. Б. е поел задължението да й заплаща трудово възнаграждение. Със заповед № 18 от 04.02.2008 г. работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, но така мотивираната заповед е била незаконосъобразна. Трудовото правоотношение е можело да се прекрати на всякакво друго основание, но не и по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, тъй като вече детската учителка е била пенсионирана именно за осигурителен стаж и за възраст. Решаващият съд е присъдил и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. С Тълкувателно решение № 3/1996 г. ОСГК на ВС е приел, че "Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 ГПК е договорна. Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя". Това означава че е без всякакво значение обстоятелството, че ищцата е получавала и в посочения срок пенсия за осигурителен стаж и възраст. Получаването на пенсия е било на друго основание- плащане по осигурително правоотношение. А в резултат на незаконното уволнение и оставането без работа тя е получила по-малки доходи или въобще не е получавала трудово възнаграждение и правопораждащият факт за това плащане е именно признаване незаконността на уволнението. С влизане в сила на решението за неговото отменяване, автоматично е възникнало и задължението за изплащане обезщетението за претърпяните в резултат на оставането без работа, имуществени вреди, които са договорно определени- с брутното трудово възнаграждение, изчислени по реда на чл. 225, ал. 1 и чл. 228 КТ. Плевенският окръжен съд се е съобразил с конкретния случай и практиката на ВС и на ВКС /вж. Р № 98/2000 г. по гр.д. № 1083/99 г. на ВКС, 3-то гр.отд./ и е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Върховният касационен съд приема, че не са налице отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за това и на основание гореизложеното