Определение № 862 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от гр. София, против определение № 20525/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9206/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е оставена без разглеждане исковата му молба и е прекратено производството по делото. С определение № 368/15.01.2025 г., постановено по настоящето дело съдът е оставил в сила обжалваното определение на АССГ. По делото е била приложена и частна жалба, постъпила с вх. № 17808/10.12.2024 г. против определение № 23586/14.11.2024 г., постановено по делото на АССГ, с което е отхвърлено както искането на А. да му бъде предоставена правна помощ, така и искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че следва да бъде постановено допълнително определение, с което да се произнесе по втората частна жалба. При извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на А. да му бъде предоставена правна помощ и да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса. Прието е, че жалбоподателят не попада в групата на лицата по чл. 9, ал. 3, т. 6 от ППЗСО, поради което молбата за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавни такси следва да бъде отхвърлена. Определението в частта, в която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 20525/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9206/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. Т. А. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя становището на първоинстанционния съд за неоснователност на искането, поради и което счита че в тази част, като валидно, допустимо и правилно, определението следва да бъде оставено в сила. Определението в частта, в която е отхвърлено искането на А. за освобождаване от заплащане на държавна такса във връзка с обжалване на определение № 20525/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9206/2024 г. по описа на АССГ, е неправилно. От представените, пред първоинстанционния съд писмени доказателства е видно, че лицето е безработно, не е семейно, няма сключен гражданки брак и деца, няма недвижими имоти, инвалид е със 100% ТНР без чужда помощ и месечният му доход от пенсия и добавки възлиза на около 700 лева, малко над прага на бедност за 2024 г. Предвид установеното, се налага извода, че А. не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, в размер на 30 лв. Ето защо обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Г. Т. А. бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждане на частна му жалба против определение № 20525/18.10.2024 г., постановено по адм. дело № 9206/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. По изложените съображения и на основание чл. 176, ал. 1 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,