Определение № 1355 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3382/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Хасковски окръжен съд и НС на РБ срещу въззивно решение № 86/ 14.05.24г. на Пловдивски апелативен съд, с което касаторите са осъдени да платят солидарно на ищеца 46693лв. на основание чл. 2в ЗОДОВ. Касаторите поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищецът „Еюп Ложистик Улусларарасъ Кара Ве Дениз Наслиятъ Тиджарет“ Аноним Ширкети/ АД, Р.Турция твърди, че с определение на ОС Хасково е конфискувана негова собствена товарна композиция за престъпление, извършено от трето лице, което превозвало контрабандна стока. Конфискацията била извършена на основание чл. 242, ал.8 от НК, която повелява, че се отнема ПС, използвано за извършване на контрабандата. Според ищеца определението на ОС Хасково и нормата на чл. 242, ал.2 НК са в противоречие с чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискацията на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, пар.1 ХОПЕС, както и чл.4 от същото Рамково решение във вр. чл. 47 от ХОПЕС съгласно което не се допуска конфискация на имущество, принадлежащо на друго лице, различно от престъпника, когато това друго лице е било добросъвестно и когато то не разполага с ефективни средства за защита. Ищецът иска на основание чл. 2в ЗОДОВ да бъдат осъдени солидарно НС и ОС- Хасково да платят имуществени вреди в размер на стойността на конфискуваната товарна композиция- 46955,66лв.. Въззивният съд е приел, че посочените норми на ПЕС са били нарушени. Освен това нормата на чл. 242, ал.8 от НК била обявена за противоконституционна през 2021г. в частта относно „ППС, собственост на трето лице“. Освен това в законодателството не било предвидено ефективно средство за защита на третите лица, включително нормата на чл. 111, ал.2 от НПК не създавала ефективно средство за защита на третите лица, т.к. нормата касае веществените доказателства. Собственикът на товарната композиция не е могъл да защити правата си. Освен това не знаел, че ППС е послужила за извършването на престъпление. Бил е добросъвестен. Причинната връзка между акта на съда и вредите била пряка и непосредствена. ВС е приел, че наказателният съдия е бил длъжен да отправи преюдициално запотване относно приложението на нормата на чл. 242, ал.8 НК. Пряка била и причинната връзка между бездействието на НС да отмени противоконституционната норма и вредите. Заради това ВС е осъдил ответниците солидарно да платят имуществените вреди. В касационната жалба на ОС- Хасково се оспорва, че нарушението на нормите от ПЕС е достатъчно съществено; че собственикът на ППС е бил добросъвестен; че собственикът не могъл да се защити по реда на чл. 111, ал.2 НПК; че неотправянето на преюдициално запитване било неправомерно поведение. В изложението се поставят следните въпроси: Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и възражения? Изискването за добросъвестност на третото лице собственик, елемент ли е от фактическия състав на чл.2в ЗОДОВ? Чия е доказателствената тежест за доказване на добросъвестността? Приложима ли е нормата на чл.111, ал.2 НПК за връщане на конфискувана вещ? Неотправянето на преюдициално запитване съставлява ли достатъчно съществено нарушение по чл. 2в ЗОДОВ? ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Хасковски окръжен съд, поради следното: Относно същественото нарушение на ПЕС- ВКС счита, че правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувано понятието съществено нарушение на ПЕС, доколкото в случая има нарушено основно право- правото на собственост, нарушени са и основни принципи на ПЕС- принципа на пропорционалност и ефективност, нарушението е пряко, доколкото се касае за пряко противоречие с норма от ПЕС и са настъпили значителни вредни последици- имуществените вреди са на стойност 46693лв.. Изброените обстоятелства няма как да се определят като несъществено нарушение на ПЕС. Относно добросъвестността на собственика- ВКС счита, че правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувана нормата от въззивния съд, доколкото добросъвестността следва от факта, че законния представител на дружеството не е осъден за контрабандата и не е установена някаква форма на съпричастност към престъплението. По принцип и съгласно съдебната практика отрицателните факти се доказват чрез доказването на положителен факт, от който може да се направи извод за съществуването на отрицателния факт. В случая незнанието на законния представител на дружеството, че шофьорът на товарната композиция извършва контрабанда, се доказва чрез осъдителната присъда съгласно която отговорен за контрабандата е само шофьорът на композицията, и доколкото законният представител на дружеството не е осъден за контрабандата, то следва че законният представител не е знаел за контрабандата, откъдето собственикът на товарната композиция е бил добросъвестен. Знанието или съпричастността на законния представител на дружеството към контрабандата е престъпно обстоятелство, което се доказва по реда на НК и НПК, или по чл. 124, ал.5 ГПК, но във всички случаи тези факти следва да се докажат или от Прокуратурата или по чл. 124, ал.5 ГПК от лицето, което твърди този факт. Относно възможността на собственика да се защити по реда на чл. 111, ал.2 НПК- ВКС намира, че въззивният съд правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувал нормата на чл. 111, ал.2 НПК. Посочената норма урежда хипотеза на възстановяване на владението, но не и на възстановяване на правото на собственост. При конфискацията по НК правото на собственост се придобива от държавата и става публична собственост, поради което чл. 111, ал.2 НПК няма как да се приложи, доколкото не се предвижда възстановяване на правото на собственост. Относно неотправянето на преюдициално запитване от наказателния съд и дали това е съществено нарушение на ПЕС- ВКС счита, че този въпрос е неотносим, без значение е за делото. Отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е обективна и извън обхвата на нормата е наличието или не на противоправно поведение на съдията при разглеждането на наказателното дело. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по жалбата на НС на РБ. В касационната жалба на НС се правят следните оплаквания: НС не бил бездействал противоправно, тъй като липсвала законодателна инициатива за изменение на нормата от НК; липсва пряка причинно- следствена връзка между нормата на чл. 242, ал.8 от НК и вредите. В изложението към жалбата се поставя следния въпрос: Налице ли е пряка причинно- следствена връзка, когато настъпването на вредите е опосредствано от действия на други органи? Допустимо ли е съдът да се позове на обстоятелство, което не е въведено от ищеца? Относно наличието на пряка причинно- следствена връзка- ВКС намира, че нормата правилно и в съответствие със съдебната практика е тълкувана от въззивния съд, доколкото причинната връзка е необходимо условие, тя се установява чрез мислено отстраняване на причината, за да се провери дали без нея би настъпил резултатът, както и чрез индуктивен извод за обстоятелството дали във всички случаи тази причина би породила тази последица. В случая без наличието на противоконституционната норма на чл. 242, ал.8 НК съдът не би постановил конфискация на имуществото на трето лице, т.е. налице е хипотезата на необходимо условие. Освен това зависимостта между приложението на нормата и конфискацията е нормативна, т.е. причинната връзка ще е налице дотогава, докато действа правната норма. Относно втория въпрос, свързан с извода на съда, че НС е бездействало да си отмени противоконституционната норма, ВКС намира, че този въпрос е неотносим и е без значение за изхода на делото. Не е необходимо установяването на противоправно поведение, за да се ангажира отговорността на НС, тъй като отговорността по чл. 2в ЗОДОВ е обективна, достатъчно е да е била приложена норма, която противоречи на ПЕС и от това да са настъпили вреди. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО