Определение № 12883 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2023 г.

Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д. Димитров, срещу определение по протокол от съдебно заседание, проведено на 13.10. 2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по касационно административен характер дело (КАНД) № 7375/2023 г. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с Определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като липсва законоустановено основание за спиране на производството. Сочи, че основанията за спиране на съдебното производство са лимитативно изброени в чл. 229, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сред тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване. В тази връзка счита, че разширяването на кръга на лимитативно посочените основания в чл. 229, ал. 1 ГПК по тълкувателен път е недопустимо, тъй като производството по преюдициално запитване не представлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Счита, че доколкото в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) липсват особени правила относно спирането на съдебното производство, а препращането към глава ХII от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и доколкото не противоречи на НПК, като такива особени правила относно спирането не се съдържат и в уредбата на касационното производство по АПК, то не е приложима разпоредбата на чл. 144 АПК в касационните производства по ЗАНН, съответно не намира основание и приложението на нормата на чл. 229 ГПК. Според частния жалбоподател тълкуването на нормите на НПК, уреждащи основанието за спиране на наказателното производство при отправено от съда преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, води до извода, че производството се спира само когато съдът, пред който делото е висящо, отправи такова. Допълва аргументите с довода, че с решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо и в този смисъл не е налице обуславящо спорно преюдициално правоотношение. В тази връзка счита, че съдът е приложил разширително тълкуване на относимите към спора материалноправни норми. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Н. Бориков от [населено място], общ. Сандански, чрез процесуалния си представител адв. Г. Николова, ангажира становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени аргументи. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, намира следното: Производството пред АССГ е образувано по касационна жалба на Н. Бориков от [населено място], общ. Сандански против Решение № 2439/25.05.2023 г., постановено по наказателно административен характер дело № 10468/2022 г. по описа на Районен съд – София, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG21022022/5800/Р8-170/28.07.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление при АПИ, с който на лицето е наложено административно наказание – глоба в размер на 1 800 лв., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Страни в съдебното производство, както пред Софийски районен съд, така и пред АССГ са били Н. Бориков от [населено място], общ. Сандански съответно жалбоподател и касатор и ответник - началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление при АПИ. Частната жалба, поставила начало на настоящото производство, е подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д. Димитров. Видно от пълномощното, приложено към частната жалба, юрисконсулт Д. Димитров е упълномощен да представлява председателя на Управителния съвет на АПИ и самото АПИ като юридическо лице в съдебни производства. С оглед посоченото частната жалба е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство пред АССГ и съответно не разполага с правото на жалба срещу обжалвания съдебен акт съгласно чл. 210, ал.1 АПК. Посоченото води до извод, че частната жалба е недопустима за разглеждане на основание чл. 215, т.1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано за нейното разглеждане, прекратено. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение