Решение № 62 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1796/2018 г.

Решение № 62 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1796/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. И. в качеството му на синдик на "Интерфарм-6-Аква" ЕООД /н/ срещу решение № 71 от 27.02.2018 г. по т. д. № 756/2017 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение № 65 от 18.10.2017 г. по т. д. № 29/2017 г. по на ОС Хасково и е прекратено производството по предявените от К. П. И., синдик на "Интерфарм-6-Аква" ЕООД против "Интерфарм-6-Аква" ЕООД /н/, "НДК Фарм" ЕООД, "Фьоникс Фарма" ЕООД, "Ей енд Ди Фарма България" ЕООД и "Данифарм" ЕООД искове по чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ, чл. 646, ал. 2, т. 3 от ТЗ, чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и чл. 648 от ТЗ. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Посочва се, че исковата молба, по която е образувано делото, е подадена по пощата в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, за което са представени доказателства – находяща се л. 45 от т. I на т. д. № 48/2014 г. на ОС Хасково товарителница, като въззивният съд е следвало и е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, а ако е имал някакви съмнения относно срочността на исковата молба, то е следвало да даде указания на ищеца за представяне на доказателства, удостоверяващи начина и датата на подаването й. Ответникът по касация - "Ей енд Ди Фарма България" ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Останалите ответници не заявяват становище. С определение № 50 от 25.01.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса: В случай, че първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна и допустима като подадена в срок, въззивният съд може ли да се произнесе по наличието на абсолютната процесуална предпоставка преди да събере релевантни доказателства, включително и като даде указанията на страната да представи такива. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд /разглеждащ повторно предявените по делото искове, след обезсилване на първоначалното решение по т. д. № 48/2014 г. на ОС Хасково, с решение № 26 от 26.01.2016 г. по в. т. д. № 511/2015 г. на АС Пловдив/ е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ иск по чл. 645, 646 и чл. 647 от ТЗ и по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Посочил е, че в настоящия случай по отношение на ответника – длъжник производството по несъстоятелност е открито по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ, с решение № 41 от 17.04.2013 г., а процесната искова молба е постъпила в деловодството на ОС Хасково на 22.04.2014 г. В този смисъл и тъй като нормата на чл. 649, ал. 1 от ТЗ е достатъчно ясна и с изменението с ДВ бр. 20/2013 г., в сила от 04.03.2013 г., законодателят е включил и фактическите състави, уредени в чл. 646 от ТЗ, а според чл. 634а от ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито с постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, е достигнал до извод, че преклузивният едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 17.04.2014 г. /четвъртък – присъствен ден/, като предвид предявяване от синдика на обективно и субективно съединени искове по чл. 646, ал. 2, т. 1, т. 3 и иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ и обусловените от тях осъдителни искове, след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ – на 22.04.2014 г., то исковете са недопустими /по делото липсват данни за изпращане на исковата молба по пощата/. Не се установява въззивният съд да е давал указания на страните относно установяване на срочността на исковата молба. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е формирана съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 662 от 15.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4529/2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение № 440 от 31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/2009 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение № 312 от 14.07.2016 г. по ч. т. д. № 705/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и др., с която в обобщение се приема, че след като първоинстанционният съд е приел, че предвиден в закона преклузивен срок за извършване на процесуално действие, с което се сезира съответната инстанция, е спазен, то въззивният съд следва да се увери, че този срок е пропуснат, респ. - спазен, за което той и служебно може да събира доказателства и едва тогава да се произнесе относно наличието или липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, като въвеждането на този въпрос едва с окончателния съдебния акт е нарушение на съдопроизводствените правила - съдът е длъжен и сам да го изследва, но след като даде указания на страната, която носи доказателствената тежест за това обстоятелство и събере необходимите доказателства. Настоящият състав споделя изцяло посочената практика на ВКС и тъй като в случая, въззивният съд е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила - в противоречие с даденото правно разрешение, без да даде на ищеца указания относно установяване на датата на подаване на исковата молба, се е произнесъл по срочността й едва с акта по същество, а от друга страна не е взел предвид наличието на находящата се на л. 45 от т. I на т. д. № 48/2014 г. на ОС Хасково товарителница, от която се установява, че исковата молба е подадена по пощата на 17.04.2014 г. /т. е. в преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 62, ал. 2 от ГПК/, обжалваното решение се явява неправилно, поради което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, а делото следва да бъде върнато за произнасяне по съществото на спора от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,