Определение № 3452 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2483/2026 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. Софийският градски съд е повдигнал препирня за подсъдност със Софийския апелативен съд по молба на „М. груп 77“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Н. К. Т., за замяна на мярката по допуснато обезпечение с определение № 1120/08.05.2024 г. на Софийския апелативен съд, по въззивно частно гр.д. № 1201/2024 г. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: „М. груп 77“ ЕООД, [населено място], представлявано от управителя Н. К. Т., е подал молба за обезпечение на бъдещ иск, образувана в гр.д. № 4361/2024 г. по описа на СГС. С определение № 5702/15.04.2024 г. молбата е отхвърлена. Въззивният Софийски апелативен съд, с определение № 1120/08.05.204 г., по въззивно ч.гр.д. № 1201/2024 г., е отменил първоинстанционното определение и е допуснал обезпечение на бъдещя иск чрез възбрана на недвижим имот. Обезпеченият иск е предявен на 18.06.2025 г. в СГС. Делото е изпратено по компетентност на Кюстендилския окръжен съд, който се е произнесъл. Срещу неговия акт е подадена въззивна жалба, образувана за разглеждане в Апелативен съд – София, в гр.д. № 3210/2025 г. Молбата по чл. 398 ГПК е депозирана по ч.гр.д. № 4361/24 г. на СГС (съдът по чл. 390 ГПК). Сезираният съд е изпратил делото по компетентност на съда, пред когото е висящ съдебния спор по обезпечения иск – Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 3210/2025 г., като подробно се е аргументирал, че съдът по иска е и съдът по обезпечението. С определение № 1374/27.04.2026 г. САС - въззивният съд по иска, който е обезпечен, е върнал молбата на първоначално сезирания СГС, като се е обосновал, че компетентен да се произнесе е съдът, наложил обезпечението, при него се съхранява гражданското дело по обезпечението, а пък за изискването на последното по висящо исково производство няма предвиден ред. С определение № 12471/09.06.2026 г. СГС е повдигнал препирня за подсъдност, като е посочил, че с допускане на обезпечението на бъдещ иск, правомощията на съда допуснал обезпечението, се изчерпват. След предявяване на иска и образуване на висящо производство компетентен да се произнася по въпроси, свързани с обезпечението, включително по искания за неговата замяна, е съдът, пред който исковото производство е висящо. Съставът на Върховния касационен съд намира, че след предявяване на иска, който е бил предварително обезпечен по реда на чл. 309 ГПК (като бъдещ), компетентен съд по обезпечението, вкл. по всички искания за замяна на наложената обезпечителна мярка и отмяна на обезпечението, е съдът по вече предявения, обезпечен иск. Съображенията са следните: Обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото. В същото време, неговата цел е да осигури предприетата или очаквана защита на правото, което то предстои да получи чрез исковия или изпълнителния процес. Обезпечителното производство е една от трите основни форми, чрез които гражданският процес се противопоставя на незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения, а именно на поведението, насочено към осуетяване на защитата на нуждаещият се от такава право. Обезпечителният процес, както исковия, и изпълнителния процес, могат да се противопоставят на правонарушението, според проявната му форма поотделно, но ако нуждаещото се от защита право е едновременно и спорно, и заплашено, ще влязат в действие защитата и санкцията на исковия и обезпечителния процес. По тази причина, обезпечението по чл. 390 ГПК се допуска с цел гарантиране осъществяване на спорното материално право, след неговото съдебно признаване, т.е. обезпечителното производство на бъдещ иск е винаги свързано с предявяването на такъв. Нещо повече, законодателят предвижда служебна отмяна на обезпечението, ако обезпеченият иск не бъде предявен и то - в указан от съда срок, който не може да е по-дълъг от един месец. Целта на обезпечението по чл. 389 и чл. 390 ГПК е една и съща – гарантиране изпълнението на съдебно признатото спорно право. Съдът, допуснал обезпечението по чл. 390 ГПК, съответно инстанцията, пред която това делото към даден момент е висящо, се произнася по всички искания, свързани с обезпечителното производство, докато молителят по обезпечението не предяви иска, който е обезпечен. От този момент исковият процес е висящ и компетентен и по обезпечението се явява съдът по исковия спор, в съответната инстанция, пред който той е висящ. Ако искът, който е обезпечен, не бъде предявен в срок, то тогава съдът по обезпечението служебно отменя допуснатото обезпечение. При вече предявен иск, съдът, пред който спорът е висящ, също следи дали в хода на процеса първоначалният иск, който е бил обезпечен по реда на чл. 390 ГПК, е изменен по начин, че се явява различен от този, по който е допуснато обезпечението. В подобна хипотеза, съдът в исковото производство, който е вече и съдът по обезпечението, ще вдигне същото, а ищецът по висящото исково производство може да иска да се допусне обезпечение на новия иск по реда на чл. 389 ГПК. На следващо място, произнасянето по молби за замяна на обезпечението по чл. 398 ГПК и за отмяна на обезпечението по чл. 402 ГПК също са в зависимост от развитието на вече образуваното исково производство, данните по него, настъпилите евентуални промени в предмета – от обективна и от субективна страна, висящността му. По същия начин, при спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, преди образуване на касационно дело, което е вид обезпечение, по молбата се произнася състав, компетентен само по чл. 282, ал. 2 ГПК. След образуване на касационното дело, съдът по касационната жалба, а не съдът по чл. 282, ал. 2 ГПК е вече съдът и по обезпечението. Всички молби и искания, свързани със спирането по чл. 282, ал. 2 ГПК се разглеждат от съда по касационното производство; той е компетентен да се произнесе и по искането за освобождаване на обезпечението. Различно разрешение не би могло да се приеме относно подсъдността, доколкото съдбата на обезпечението е винаги в пряка зависимост от обезпеченото материално благо и всякакви въпроси, свързани с делопроизводство, нямат място при преценката кой е компетентният съд в настоящия случай. Делото следва да се изпрати на Софийски апелативен съд, който да предприеме нужните процесуални действия според етапа на развитие на производството по иска. От служебна справка в ЕИСС, се установява, че то, към настоящия момент, е насрочено в открито съдебно заседание за 16.11.2026 г. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд