Решение № 3639 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез процесуален представител гл. юриск. Василева, срещу Решение №2368/15.07.2025 г. по адм. дело №379/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено Решение №1040-04-33/30.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което се потвърждава Разпореждане № РО-5-04-01878370/28.03.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено да бъде внесена сума по ревизионен акт за начет, №РМ-5-04-01857723/17.02.2025 г., съответно 2 165,93 лева главница и лихва в размер на 190,55 лева. Доводите на касатора са за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – А. Х. от гр.Велико Търново, чрез процесуален представител адв. Ц. Димитрова, в писмен отговор по делото, дава становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с Експертно решение (ЕР) №90279 от заседание №48 от 26.02.2024 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД на Д. Х. И. са определени 55 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „[заличен текст]“ със срок на намалена работоспособност – 3 години (до 01.02.2027 г.) и дата на инвалидизиране - 26.02.2024 г. Териториално поделение на НОИ – Велико Търново е оспорило цитираното ЕР пред НЕЛК, която с ЕР №91707 от заседание №104 от 10.09.2024 г. го е отменила и е определила 47% краен процент неработоспособност. Преди отмяна акта на ТЕЛК на И. е била отпусната лична пенсия за инвалидност в минимален размер от 26.02.2024 г., която е била прекратена от 12.09.2024 г. след постановяване на ЕР на НЕЛК. Установено е, че надвзетата пенсия от И. за периода от 26.02.2024 г. до 30.09.2024 г. е в размер на общо 2 165,93 лева главница. Със Заповед №ЗР-5-04-01773287/18.12.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново е била възложена частична ревизия на разходите на ДОО. Резултатите са били обективирани в Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01857723/17.02.2025 г., с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, на ответниците по касационната жалба е определен начет за сумата за неправомерно изплатена пенсия за посочения период, вкл. и лихви за забава. Срещу ревизионния акт е било подадено възражение, което не е било уважено и с мотивирано заключение №1054-04-22#4/28.03.2025 г. ревизионният акт бил потвърден. На 28.03.2025 г. е било издадено Разпореждане № РО-5-04-01878370 от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО е разпоредено адресатите му да възстановят солидарно сумата по акта за начет. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ – Велико Търново се е произнесъл с Решение №1040-04-33/30.04.2025 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за основателна. Разпоредбата на чл. 110 КСО е анализирана и приложена към съответния случай, като съдът е установил, че няма нарушение на нормативни разпоредби при издаването на решението на ТЕЛК с оглед отмяната му от НЕЛК, поради което не е налице основание по чл. 110 КСО за реализиране на имуществената отговорност. Прието е, че административният орган не е доказал виновно поведение на двамата лекари-членове на ТЕЛК, даващи основание за реализиране на имуществена отговорност. Поради изложеното, съдът е приел, че жалбата е основателна и административният акт е бил отменен като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Правилото на чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ предвижда експертизата на трайно намалената работоспособност за да е законосъобразна, да включва определянето на обстоятелствата от т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането съответно да включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т. 1-5. В разпоредбата на чл. 62 от Наредбата видът и степента на увреждането-степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинико – експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. Съгласно разпоредбата на чл. 63 НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон процентът на ТНР/вида и степента на увреждане се съобразяват със степента на установения дефицит. Анализът на цитираната уредба дава основание за правен извод, че експертизата изразена в решение на ТЕЛК и НЕЛК е професионална дейност на специалисти със специална подготовка, натоварени със задача да установяват факти свързани със здравословното състояние на освидетелстваните лица, които факти и цели са предвидени в нормативната уредба за нуждите на различни административни производства, включително и тези, уредени по КСО. Тази дейност на експертна оценка се извършва по предвидените нормативни правила, но съдържа и субективната преценка на отделните специалисти – членовете на ТЕЛК и НЕЛК, в което се изразява професионалния характер на експертизата. Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 КСО е за вреди причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За да е налице такова нарушение следва да е установено нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация, каквато е била представена и е налице, да е нарушена процедурата по издаване на решението или е налице действие или бездействие, изискуемо според правната норма - например чл. 62 НМЕ, като наред с това е довело и до издаване на неправилно решение - несъобразено с обективните данни за здравословното състояние на освидетелстваното лице. В настоящия случай и в двете решения на ТЕЛК и НЕЛК е налице обсъждане на медицинската документация, анализирани са медицинските данни от нея, като е направен извод относно здравословното състояние на освидетелстваната Й.. Процентите на ТНР са определени според отправните точки посочени в чл. 63 НМЕ, а различията в тях са резултат от различната субективна професионална оценка въз основа на данните от медицинската документация. От друга страна в решението на НЕЛК не се сочат нарушения при издаването на решението на ТЕЛК, които са довели до отмяната му, а се постановяват различни изводи въз основа на установените факти в процесното административно производство, без първоинстанционният съд да е констатирал извършено нарушение на нормативни разпоредби по издаването на решението на ТЕЛК. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски се дължат на ответника, като такива се констатираха за А. Х. в размер на 600 лева, платени за адвокатска защита. Посоченият размер е близък до минималния, посочен в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, предвид което настоящата инстанция намира, че същият не е прекомерен. Или НОИ следва да заплати на Х. сумата от 306,78 евро разноски за тази съдебна инстанция По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,