Определение № 3 от 07.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2019 г.

Производството e по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 26551 от 26.02.2019 г., подадена от С. С. Р. и Б. Й. Р. против определение № 4262 от 18.02.2019 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК в производството по в.гр.д.№ 8627/2018 г. по описа на СГС, ІV „г” възз.състав. Ответниците по частната жалба Т. М. А. и А. С. А. са депозирали отговор чрез адвокат Н. Р. от САК, като поддържат, че жалбата е неоснователна. Претендират разноски. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Частната жалба е бланкетна – обективира несъгласието на жалбоподателите с постановения от СГС акт, без да съдържа конкретни оплаквания и доводи в какво се състои незаконосъобразността на атакуваното определение. Независимо от това, с оглед разясненията на ТР № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, настоящият състав на съда извърши служебна проверка за законосъобразност, в резултат от което намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е допълнено въззивно решение № 776 от 04.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 8627/2018 г. по описа на СГС, ІV „г” възз.състав, като с оглед изхода на спора настоящите жалбоподатели са осъдени да заплатят на противната страна сумата 535 лв. – разноски за защита във въззивното производство. Обжалваното определение е процесуално допустимо – постановено е след надлежно сезиране в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Правилна е констатацията, че изхода на спора пред въззивната инстанция е основание да се ангажира отговорността на настоящите жалбоподатели за разноските, направени от срещупоставената им страна за защита по иска по чл. 108 ЗС. Правилно е установен и размера на тези разноски – сумата 535 лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно (с депозиран в о.с.з. списък по чл. 80 ГПК), поради което пропускът на СГС да се произнесе по реда на чл. 81 ГПК правилно е отстранен при условията на чл. 248 ГПК. Не се установява СГС да е допуснал нарушение на Закона, което да представлява основание за отменяване на акта му. С оглед настоящото произнасяне, жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по частната жалба разноските за защитата им пред ВКС, т.е. сумата 300 лв. - договорено и заплатено в брой възнаграждение съобразно ДПЗС № 194234 от 03.04.2019 г. (л. 8). Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение