Определение № 4182 от 13.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 217/2026 г.

Постъпила е молба с вх.№ 140887 от 1.07.2026г. от Н. Д. Т., чрез процесуалния представител адвокат Ш., с искане за тълкуване на постановеното решение № 410 от 22.06.2026г. в частта му за разноските и по-специално – дали след като е постановена отмяна на въззивният акт и в частта за разноските, следва да се счита посочения акт за отменен и в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат Ш., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3 370лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. За направеното искане Прокуратурата на Република България е надлежно уведомена на 14.07.2026г. и в предоставения срок не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира по искането: С постановеното на основание чл.290 ГПК решение № 410 от 22.06.2026г. е частично отменен обжалвания от Н. Д. Т. въззивен акт в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над присъдените 17 383.92 евро /34 000лв./ до 26 000 евро и в частта за разноските и вместо е това постановен друг, с който иска е уважен допълнително за посочената разлика /т.е. присъдени са още 8 616.08 евро/, както и сумата от 1000 евро, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА за представителство пред касационната инстанция. Видно от така постановения акт – съдът е отменил въззивния акт частично относно предявения иск и изцяло в частта за присъдените пред въззивната инстанция разноски, без да присъди дължимото адвокатско възнаграждение. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме подадената молба като такава с правно основание чл.250 ГПК – за допълване на постановения акт в частта за разноските с искане за определяне и присъждане – с оглед изхода на спора – на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА. Същото е основателно. Безспорно е, че искането за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА, е било своевременно направено. Наличието на надлежно направено искане от страната, по което съдът не се е произнесъл, налага допълване на постановения съдебен акт. С оглед крайният изход на спора, направеното искане, като съобрази, че процесуалното представителство в полза на Н. Д. Т. пред въззивната инстанция е осъществено по реда на чл.38 ЗА и като отчита фактическата и правна сложност на делото, както и предприетите процесуални действия /изготвяне на отговор на въззивнна жалба, на насрещна въззивна жалба, явяване в открито съдебно заседание/, фактът че предявения иск е уважен в размер на около 20% от заявената претенция, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 2 000евро. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение