Определение № 4079 от 04.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от В. Георгиев, с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу определение №164/15.01.2024 г. по адм.дело № 763/2023 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед №8121 К - 6615 от 13.07.2023 г., издадена от министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане делото на АС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е приел, че жалбата на Георгиев е недопустима поради просрочие. Изложил е доводи, че заповедта му е съобщена с изпращане на копие от заповедта с писмо УРИ 349р -30557/07.09.2023 г., заедно с отговор с изх. рег. №8121р -18467/04.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно приложената обратна разписка същите са получени от В. Георгиев на 12.09.2023 г., поради което удълженият срок за оспорване по чл.140, ал.1 АПК от два месеца поради непосочване в заповедта пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване е бил изтекъл към датата на подаване на жалбота (15.12.2023 г.). Удостоверената в заповедта дата на запознаване на Георгиев - 05.12.2023 г. не представлява повторно съобщаване, а само удостоверяване за запознаване като част от процедурата по встъпване в длъжността, на която е преназначен Георгиев. Дори и да се приеме, че се касае за повторно съобщаване на заповедта, то не новира срока за обжалване. Определението е неправилно. Основателно е възражението на частния жалбоподател за липса на доказателства, че на 12.09.2023 г. му е била връчена оспорената заповед заедно с останалите изпратени с обратната разписка документи от МВР. Видно от обратната разписка на л.24, същата удостоверява единствено изпращането на УРИ 349р - 30557, тоест на придружителното писмо от 07.09.2023 г., изготвено във връзка с изпращането на отговор с изх. рег. №8121р -18467/04.09.2023 г. на министъра на вътрешните работи. Независимо, че в писмото е вписано, че освен отговора на министъра се изпраща и копие от оспорената заповед, този факт и твърдяното получаване на заповедта не са удостоверени по някой от посочените в чл.61, ал.1 вр. чл.18а АПК начини за съобщаване на индивидуалните административни актове. В същото време на изпратеното с административната преписка копие от заповедта е посочена дата на запознаване със заповедта срещу подпис - 05.12.2023 година, която съвпада и с датата на протокола на л.25 от делото, в чието последно изречение е посочено, че Георгиев се е запознал със заповедта срещу подпис и е заявил, че отказва да подпише актовете за встъпване в длъжност - тоест единствената удостоверена от ответника дата на запознаване със заповедта е 05.12.2023 година. При това положение обоснованият извод е, че удълженият двумесечен срок за обжалване по чл.140, ал.1 АПК изтича съгласно чл.60, ал.3 ГПК вр. чл.144 АПК на 05.02.2024 година и жалбата на Георгиев от 15.12.2023 г. не е просрочена. Определението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на АС за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд, пето отделение