Определение № 1152 от 08.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1887/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД срещу решение №125 от 10.07.2023 г. по в.гр.д.№52/2023 г. на АС Велико Търново, с което е потвърдено решение №582 от 28.12.2022 г. по гр.д.№285/2022 г. на ОС Плевен в частта, отхвърляща предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу В. К. Т. искове по чл.422 от ГПК за установяване дължимост на главница и лихви по договор за банков кредит, поради погасяване на вземанията по давност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира че касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От друга страна в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК, касаторът е формулирал и обусловилия правната воля на въззивния съд въпрос относно момента, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и лихви по договор за банков кредит при уговорено погасяване на задължението на отделни погасителни вноски. Разрешението на този въпрос е предмет на т.д.№3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, поради което настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.292 от ГПК, като делото следва да бъде спряно, преди произнасяне по поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Мотивиран от горното и на основание чл.292 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Второ отделение,