Определение № 194 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1269/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „АЛК“ АД, с която се иска да бъде спряно изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 312 от 03.06.2025 г., постановено по в.т.д. № 819/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е потвърдено решение от 17.07.2024 г., постановено по т.д. № 1104/ 2021 г. по описа на СГС, ТО, VI–2 състав, с което молителят е осъден да заплати на „Швейцарски национален осигурителен фонд за злополуки“, Конфедерация Швейцария, на основание чл. 17, § 1 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сумата от 582 710, 22 лв., представляваща дължимо обезщетение за покриване на разходи за проведени лечения, рехабилитационни и възстановителни процедури, закупуване на медикаменти, както и за изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност на пътниците: А. Халими, А. О., А. Нрекаж, А. Спахижа, А. Мазреку, А. Сеждю, Байрам Б., С. Буколи, Дрита Б., Е. Рамадани, Б. Фисник, Ганимете Рамадани, Х. Краснишки, И. Брахимай, Яхджа Рамадани, Кадри Красники, К. Нрекаж, М. Б., Саниже Бекираж, С. С., Селвете Кайтази, С. П., Шпейтим Г., Т. С., които са пострадали вследствие на реализирала се злополука, която е настъпила на борда на въздухоплавателното средство БОИНГ 737-3000 по време на полет № VBB-7205 от П., К., до Б., Швейцария, изпълнен от „АЛК“ АД на 16.06.2019 г., които разходи са репарирани от ищцовото осигурително дружество, встъпило в правата на увредените физически лица срещу въздушния превозвач при условията на чл. 49 от Швейцарския Федерален закон № 832.20 за осигуровки злополука във връзка с чл. 73 във връзка с чл. 74 от Швейцарския Федерален закон № 830.1 относно обща уредба на федералното право на социалните осигуровки от 06.10.2000 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2021 г., до окончателното плащане. Спиране на изпълнението на въззивното решение се допуска при следните предпоставки: - постановено осъдително решение на въззивния съд срещу лицето, което е направило искане за спиране; - упражнено от това лице право на касационно обжалване на решението с подадена редовна касационна жалба; - представено обезпечение в размерите по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК. От материалите по делото се установява, че срещу молителя е постановено въззивно решение, с което той е осъден да изпълни парично вземане. Видно е също, че това лице е упражнило правото си да обжалва посоченото решение, като е депозирало касационна жалба срещу него, която е допустима и редовна. Тя е подадена от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на касационно обжалване и в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, който следва да се приеме за спазен, въпреки липсата на доказателства за връчване на въззивното решение на молителя, доколкото жалбата е постъпила в съда преди изтичане на едномесечен срок от датата на неговото постановяване. Касационната жалба отговаря и на изискванията на чл. 284 ГПК. От платежно нареждане от 23.06.2025 г. се установява, че молителят е превел по особената сметка за обезпечения на ВКС сумата от 582 710, 22 лв., като съгласно вписаното в документа основание сумата е внесена като обезпечение за спиране изпълнението на посоченото в искането съдебно решение. Размерът на преведената сума е равен на този на присъдената такава с осъдителното въззивно решение, като нейното постъпване по сметката на ВКС е удостоверено от служител на съда. Предвид това трябва да се приеме, че от молителя е представено обезпечение в предвидения в чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК размер. С оглед на изложеното се налага изводът, че молбата за спиране на изпълнението е основателна. Във връзка с направеното в молбата искане за спиране на изпълнителните действия по конкретно посочено изпълнително дело, следва да се посочи, че в производството по чл. 282, ал. 2 ГПК съдът постановява спиране изпълнението на постановено осъдително решение на въззивния съд, а не на образувано изпълнително производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд