Определение № 2975 от 29.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1691/2026 г.

ВКСI търговско отделение29.10.2026 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

Допълва на основание чл.248 ГПК Определение № 2429 от 24.08.2026г. по настоящото т.д. № 1691/2026г. по описа на ВКС, І т.о. и Осъжда [община] да заплати на „Стилмед-СА“ ЕООД, [населено място] сумата 3 000 евро разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 2429 от 24.08.2026г. по настоящото дело съставът на ВКС остави без разглеждане касационната жалба на [община] срещу решение № 53 от 06.04.2026г. по в.гр.д.№ 41/2026г. на ОС Кърджали. Определението е съобщено на Общината на 14.09.2026г. чрез пълномощникът й адвокат Б. и е влязло в сила. На 24.09.2026г. е подадена молба от ответника в касационното производство „Стилмед-СА“ ЕООД, [населено място], с което се иска допълване на постановеното определение с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Разноските, които се претендират с настоящата молба са поискани своевременно - в отговора на касационната жалба и са доказани в претендирания размер от 3 000 евро с представен договор за правна защита срещу подадената въззивна жалба по в.гр.д.№ 41/2026г. на ОС- Кърджали. Плащането на сумата е посочено като осъществено в брой. С определението от 24.09.2026г. съставът не се е произнесъл по искането за разноски, с което надлежно е сезиран. Договореното и претендирано възнаграждение от 3 000 евро съставлява близо половината от материалния интерес, за което е проведена защитата срещу подадената касационна жалба - присъдената в резултат на решението на окръжния съд главница е 5 784.55 евро и 883,33 евро е обезщетението за забава. На [община] е връчен препис от молбата по чл.248 ГПК на 12.10.2026г. чрез пълномощника адв. Б. с указания за възможност за становище, но такова в указания срок не е постъпило. В молбата по чл.248 ГПК изрично е посочен договореният и претендиран размер на адвокатското възнаграждение, който очевидно Общината приема за разумен и обоснован. Отсъствието на възражение по чл.78,ал.5 ГПК лишава съда от компетентност за осъществяване на преценка на критериите по чл.36,ал.3 ЗАдв и означава, че договореният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде присъден като разноски в тежест на касатора, след като са налице всички останали предпоставки за уважаване на молбата по чл.248 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

Цитирани разпоредби

3