Определение № 604 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Тренд груп“ ООД със седалище и адрес на управление в град Кресна срещу определение № 4797 от 23.10.2025г. по адм. дело № 1156 по описа за 2025 г. на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу “Протокол от 20.05.2025г. от Комисия при Сдружение БТС за провеждане на конкурс за отдаване под наем на обекти в Национален парк “Пирин“, в частта му, касаеща обект хижа “Синаница“ и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се иска отмяната му. Частният жалбоподател оспорва изводите на АС Благоевград, че комисията при сдружение БТС не е административен орган, поради което и решенията й не представляват административни актове, които да бъдат предмет на разглеждане. Оспорва и извода на съда за неизпълнение на дадените указания за отстраняване на допуснати нередности и твърди, че следващата се държавна такса е била внесена в срок. По тези съображения частният жалбоподател претендира за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него. Ответникът – сдружение „Български туристически съюз“ не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащо на касационен контрол определение, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд- Благоевград е започнало по жалба на „Тренд груп“ ООД, в която се твърди, че проведеният от сдружение „БТС“ конкурс за отдаване под наем на хижа „Синаница“ е незаконосъобразен. С разпореждания от 04.07.2025г. и от 18.09.2025г. първоинстанционният съд е оставил без движение жалбата на оспорващия за отстраняването на констатирани нередовности, една от които е заплащането на следващата се държавна такса и представянето на документ за това в съда. Съдът е приел, че в дадения срок тази нередност не е отстранена и държавната такса не е внесена, поради което е налице хипотезата на чл.158,, ал.3 от АПК, съгласно която при неотстраняване на нередностите в срок жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното производство се прекратява. Освен това, с оглед направеното уточнение, че се обжалва “Протокол от 20.05.2025г. от Комисия при Сдружение БТС за провеждане на конкурс за отдаване под наем на обекти в Национален парк “Пирин“, в частта му, касаеща обект хижа “Синаница“ съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима поради наличието на основанието по чл.159, т.1 от АПК. За да стигне до този извод, съдът е анализирал разпоредбите на ЗЮЛНЦ и устава на БТС и е приел, че сдружението не разполага с държавни властнически правомощия да издава административни актове, доколкото нито е овластено със закон за това, нито осъществява публични функции, нито предоставя обществени услуги, с които да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че комисията, назначена със заповед № 13 от 19.05.2025г. на председателя на БТС за провеждане на конкурс за отдаване под наем на обекти в Национален парк “Пирин“ не представлява административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, респ. и взетите от него решения при провеждане на конкурса и класиране на участниците не са административни актове, които могат да бъдат оспорени по реда на АПК. Изложените мотиви са подробни и ясни, поради което касационната инстанция на намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, предл. последно във връзка с чл.236 от АПК препраща към тях. Българският туристически съюз е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за осъществяване на дейност в обществена полза, което обединява туристически дружества и сдружения. То не е административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт и не попада в приложното поле на § 1, т.11 и 12 от ДР на Закона за електронното управление (ЗЕУ), които дефинират понятията "лица, осъществяващи публични функции" и "обществени услуги". С оглед на обстоятелството, че взетите във връзка с провеждането на конкурса решения нямат характера на едностранни волеизявления на орган, посочен в чл. 21 АПК, те не представляват и административен акт. Наличието на годен за оспорване административен акт, респ. и на административно правоотношение, е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът следи служебно, а в случая тя не е налице. При установените по делото обстоятелства очевидно не съществува административно правоотношение с очертан от закона предмет на регулиране, поради което правилно решаващият съд е приел, че жалбата е недопустима. Предвид липсата на посочената абсолютна процесуална предпоставка, която обуславя оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото съгласно чл.159, т.1 от АПК е безпредметно да се обсъжда наличието на основанието по чл.158, ал.3 от АПК. Само за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че дадените от съда указания са не само за внасяне на следващата се държавна такса, но и за представяне на документ за това в съда, който е едно от необходимите приложения към жалбата съобразно правилото на чл.151, т.3 от АПК. Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице наведените в частната жалба основания за отмяна на обжалваното определение, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение