Определение № 668 от 15.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2425/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение15.02.2024 г.докладчик Владимиров

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 3905 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 2425/2023 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските като: ОСЪЖДА МБАЛ „Света Петка“ АД, с ЕИК[ЕИК] и седалище в [населено място] да заплати на С. Х. К., с ЕГН [ЕГН] и адрес в [населено място], [улица], сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева – разноски в касационното производство. Определението e окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 17070 от 29.12.2023 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника по касационна жалба и ищец по исковете С. Х. К. чрез адв. А. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3905 от 05.12.2023 г. в частта за разноските. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касатора и ответник по делото Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Света Петка“ АД – [населено място], с който се поддържа становище за неоснователност на молбата – поради липса на доказателства за извършване на претендирания за заплащане разход като адвокатско възнаграждение, евентуално се иска намаляването му като прекомерно съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 3905 от 05.12.2023 г. по гр. д. № 2425/2023 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 15 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 341/2022 г. на Окръжен съд – Видин (ОС – Видин), с което исковете за защита срещу незаконно уволнение – по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от С. К. против МБАЛ „Света Петка“ АД са уважени. В определението липсва произнасяне по искането на ответника по касация С. К., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от С. Х. К. чрез адв. А.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски съобразно представения списък и договор за правна помощ. Към отговора на касационната жалба с вх. № 1811 от 02.06.2023 г. (по регистъра на Окръжен съд – Видин), приложен по настоящото производство, са представени договор за правна защита и съдействие от 29.05.2023 г., както и списък по чл. 80 ГПК. Към договора за правна защита е приложено пълномощно, по силата на което адв. А. е упълномощена да представлява ответника по жалба К. в производството пред ВКС. От представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 29.05.2023 г. се установява, че негов предмет е изготвяне на отговор на касационна жалба против решението по гр. д. № 341/2022 г. на ОС – Видин и процесуално представителство пред ВКС срещу адвокатско възнаграждение от 3000 лв. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора, който съгласно отразеното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС има характер на разписка за платената сума. От друга страна, в молбата по чл. 248 ГПК, страната е направила изрично искане за присъждане на сторените разноски в размер на 1 700 лева (с оглед принципа на диспозитивното начало настоящият състав намира, че при присъждане на сторените разноски следва да се съобрази с поисканата от молителя сума, като поради техническа грешка е посочена и сумата от 170 лева). Основателно е обаче възражението на насрещната по молбата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и характера на производството (образувано по предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ). При този негов предмет, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 511. 23 лева (780 лв., изчислени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 731. 23 лв., изчислени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ според материалния интерес). В случая, предметът на адвокатската защита на ответника по касация се изчерпва с изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1 200 лв. Тази сума следва да се присъди на ищцата и ответник по жалбата за разноски в касационното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

15