Определение № 60181 от 22.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 28/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С определение № 368/ 15.05.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът е осъден да възстанови разноските, които са извършили пред настоящата инстанция ответниците по касация ,в размер на 1600 лв./ по 800 лв. за всеки от тях/,представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. С молба,подадена от пълномощника на касатора – адв.В.У. е направено искане настоящият състав да измени определението по чл. 288 ГПК ,в частта за разноските, като намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до минималния размер ,съобразно определения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор чрез адв. Хр.Х. - Й., с възражение за недопустимост на молбата, като просрочена. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Определението по чл. 288 ГПК е вписано под № 368 на 15.05.2020 г. То не подлежи на обжалване, поради което и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от същата дата.Пълномощникът на касатора – адв.В.У. е поискал изменение на определението в частта за разноските с молба, депозирана в съда на 17.06.2020 г./видно от пощенското клеймо/, което е след едномесечния срок, определен от законодателя. Съобразно гореизложеното, молбата като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отделение