Определение № 8321 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7205/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Вики Кар" ЕООД с ЕИК 130830241 със седалище и адрес на управление в гр. София и законен представител В. С. С., чрез адв. Соколов от Адвокатска колегия – София против Определение № 27943/10.07.2026г., постановено по административно дело № 8489/2026 г. по описа на Административен съд – София – град, с която е било отхвърлено искане да дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РЛН26-РД48-6/02.07.2026г. на кмета на Район Люлин при Столична община. Сочи се, че оспореното определение е неправилно, като в подкрепа на това твърдение се развиват множество доводи. Оспорени са изводите на първоинстанционния административен съд, като е заявено, че твърденията на жалбоподателя не са абстрактни, доколкото същият е представил доказателства за разположените в имота активи и развиваната в същия от страна на дружеството търговска дейност. Поддържа тезата, че наличието на гражданскоправен спор за собственост между него и общината е следвало да бъде взето при преценката на баланса между търговския му интерес и обществения такъв. На последно място се сочи наличие и на нови обстоятелства, възникнали след постановяване на оспореното определение, за които страната е представила протокол, видно от който принудителното изпълнение на 10.07.2026г. не е реализирано, поради което за дружеството продължава да бъде наличен правния интерес от спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РЛН26-РД48-6/02.07.2026г. на кмета на Район Люлин при Столична община. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – кмет на район Люлин при Столична е депозирал писмено възражение против частната жалба, с което е изразено становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като се поддържа становището, че и със сезиращата ВАС жалба не се представят каквито и да е доказателства за възможността от предварителното изпълнение да настъпят вреди, различни от обичайния резултат на подобна заповед, а именно освобождаването на имота от разположените в него вещи и съоръжения. Взето е становище и по ефекта на спора за собственост между двете страни, като същият е счетен за неотносим към въпроса за спиране предварителното изпълнение на заповедта, доколкото към настоящият момент Столична община се легитимира като единствен правен субект, притежаващ титул за собственост. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, засягащ права и интереси на частния жалбоподател, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София – град е образувано по повод жалба от "Вики Кар" ЕООД с ЕИК 130830241 против Заповед № РЛН26-РД48-6/02.07.2026г. на кмета на Район Люлин при Столична община., с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е било разпоредено изземване на имот – общинска собственост, индивидуализиран с идентификатор 68134.4356.153 по КККР на район Люлин, за който е отреден УПИ III в кв. 82б, по ПУП на район Люлин, отреден за озеленяване. В заповедта е указано, че обжалването не спира изпълнението й, на осн. чл.65, ал.4 ЗОС. В сезиращата съда жалба е било формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Като мотив за така формулираното искане е заявено твърдение, че предварителното изпълнение би причинило значителни или трудно поправими вреди на дружеството, доколкото същото има сключени договори за отдаване под наем на паркоместа на клиенти, а изземването би преустановило търговската дейност, би създала фактическа сложност, поради необходимостта от изнасяне на имущество и би довело до прекъсване фактическата власт на страната и до създаване на фактическо положение с трудновъзстановими последици, дори и при отмяна на заповедта. С оспореното Определение № 27943/10.07.2026г., постановено по административно дело №8489/2026г., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РЛН26-РД48-6/02.07.2026г. на кмета на район Люлин, при Столична община. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил, че съгласно чл. 65, ал. 4 ЗОС обжалването на заповедите за изземване на общински имоти не спира тяхното изпълнение, поради което предварителното изпълнение е допуснато пряко от закона. Посочил е, че когато законодателят е предвидил предварително изпълнение за определена категория административни актове, следва да се приеме, че е презумирал наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, свързани със защитата на особено важен държавен или обществен интерес, необходимостта от осигуряване живота и здравето на гражданите или опасността от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на административния акт. Въз основа на това съдът е приел, че спиране на предварителното изпълнение може да бъде постановено само ако бъдат установени обстоятелства, които обосновават наличие на противопоставим интерес със същата или по-висока степен на значимост от презумирания обществен интерес, защитен от закона. При анализа на конкретния случай първоинстанционният съд е констатирал, че жалбоподателят не е навел и не е доказал факти, от които да може да се направи извод за настъпването на значителни или трудно поправими вреди. Приел е, че твърдените неблагоприятни последици са изцяло от имуществен характер, като евентуалните имуществени вреди подлежат на обезщетяване при отмяна на административния акт по съответния ред. Поради това е счел, че те не могат да бъдат квалифицирани като противопоставим по значимост интерес, който да оправдае дерогирането на законово установеното предварително изпълнение. Съдът е посочил още, че предмет на процесната заповед е изземването на имот – общинска собственост, като именно спецификата на защитата на общинската собственост е обусловила законодателното решение за предварително изпълнение на този вид административни актове. Приел е също, че соченият от жалбоподателя гражданскоправен спор между страните е неотносим към предмета на производството по чл. 166 АПК и не може да обуслови различен извод относно предпоставките за спиране на изпълнението. Въз основа на тези фактически констатации и правни съображения първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед и с определението си е отхвърлил искането на „Вики кар“ ЕООД за спиране на изпълнението на Заповед № РЛН26-РД48-6/02.07.2026 г. на кмета на район „Люлин“ при Столична община. След анализ на така установените фактически обстоятелства, настоящия съдебен състав намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт - допуснато по силата на закона, винаги въздейства сериозно върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Въпреки това този способ е възприет с оглед надделяващия в подобни случаи интерес на обществото над личните права и интереси, които могат да бъдат засегнати. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 65, ал. 4, изр. 2 от ЗОС във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, както сочи това и първоинстанционният съд, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са възникнали или са се реализирали след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за установяване на тези нови факти и ефекта им върху правната сфера на адресата на акта, тежи върху жалбоподателя. В настоящата хипотеза, частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, доколкото търговската дейност на дружеството била свързана с използването на имота, предмет на изземване за отдаване на част от него под наем, като паркоместа, като загубата на физическа власт според страната не просто би довела до спиране на търговската дейност, но и до невъзможност за възстановяването й при благоприятен за дружеството изход от спора, поради създадената несигурност и пострадалата репутация. Тези обстоятелства обаче не са нови, те са съществували към момента на откриване на административното производство и въпреки излагането им, същите са били преценени като непротивопоставими на основанието за изземване. Отделно от горното, така заявеното твърдение за опасност от преустановяване на търговската дейност, следва да се има предвид, че същото не е конкретизирано по размер, което по същество препятства възможността за преценка на неговата значителност. Представените фактури за няколко на брой автомобила са с предмет месечен наем, т.е. касаят краткосрочни отношения, а не сключени дългосрочни договори, които да гарантират сигурен приход. На следващо място следва да се посочи, че представените фактури не са с поредни номера, което еднозначно сочи за наличие на развивана от дружеството и друг вид търговска дейност. Това обстоятелство разколебава значително твърдението за опасност от прекратяване дейността на дружеството. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че евентуални щети, свързани с търговската дейност на дружеството, колкото и да не са надлежно конкретизирани, подлежат на обезщетяване при евентуална отмяна на оспорената заповед. Трудностите, свързани с премахване на преместваеми обекти и съоръжения, също не са значителни или трудно поправими, а обичайни при освобождаване на кой да е имот. Тези вероятни неудобства не са с интензитет, съизмерим с този на обществения интерес, който подлежи на защита. В конкретния случай не става въпрос единствено за защита правото на собственост на публичен имот, но доколкото отреждането му се сочи и това не е оспорено, като такова отредено за зелена площ, задържането му и използването му не по предназначени засяга и интереса свързан с опазване на общественото здраве и поддържането на зелената екосистема на територията на Столична община. Съществуващият гражданскопрвен спор също не може да бъде възприет като основание за спиране на предварителното изпълнение, тъй като естеството на самата процедура винаги предполага наличието на собственически, владелчески или спор за задържане и цели своевременно преодоляване на негативните за общината и обществото последици от него. С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение, са неоснователни. Определението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,