Решение № 8914 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2015 г.

Решение № 8914 от 15.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново и на К. В. Ц. в качеството му на ЕТ Виктор - 63 - Красимир Цеков, чрез адв. Огнян Бързаков против решение № 218/05.06.2015 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 409/2013 г.

Административният орган обжалва решението, в частта, в която е отменен ревизионен акт № 151201371/02.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град В. Търново, потвърден с решение № 153/01.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново както следва: по отношение на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер над 21 287,12 лева до определените с акта - 26 006,97 лева и съответните лихви върху тази сума, за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 25 842,40 лева до определените с акта - 26 499,74 лева и съответните лихви, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 25 777,95 лева до определените с акта - 29 823,04 лева и съответните лихви и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в пълния установен размер от 3 948,71 лева, ведно с лихвите за просрочие.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване касае преценката на съда за начина на формиране на паричния поток чрез съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице на "годишна база". Според касатора засичането на паричните потоци на задълженото лице към определен момент е способ за установяване на укрит от него доход, който следва да бъде обложен с данък съгласно приложимия материален закон. Определянето на дохода в размер на разхода, се явява единственият обективен критерий за това. На това основание счита установената по ревизионния акт данъчна основа за облагане с данък върху доходите за законосъобразна. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

К. В. Ц. с ЕТ Виктор - 63-Красимир Цеков, гр. Плевен обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 151201371/02.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП, град В. Търново, потвърден с решение № 153/01.04.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново .

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението в отхвърлителната част. Поддържат се доводи за нищожност на ревизионния акт, на следните основания: 1. поради нищожност на заповед за разрешаване на отпуск на органа по приходите, възложил ревизията, тъй като не е издадена от органа по назначаване - изпълнителния директор на НАП, а от директор на офис Видин при ТД на НАП гр. В. Търново и 2. поради нищожна отмяна на предходния ревизионен акт по административен ред в частта на установените задължения за 2004 г. и за 2009 г. и връщане на преписката за нова ревизия в тази част.

Касаторът твърди, че в хода на ревизионното производство търговското предприятие на ЕТ Виктор - 63-Красимир Цеков е прехвърлено на трето лице, поради което ревизията не е следвало да се провежда спрямо отчуждителя, а да се прекрати.

Оспорва изводите на съда по приложението на чл. 122 ДОПК. Твърди, че данъчната основа по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ е неправилно определена, тъй като не са приспаднати дължимите осигурителни вноски за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Аргументира се с разпоредбата на чл. 36 от ЗДДФЛ. В паричния поток, изготвен в ревизионния акт и в заключението на вещото лице, кредитирано от съда за 2005 г. и 2006 г. са взети предвид стойности по ревизионни актове, които според изричното изявление на ответника не са издавани на ревизираното лице.

В частта по ЗДДС се твърди, че не са налице основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК и че неправилно е приложена презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Не е направена преценка за действителна доставка от посочените във фактурите лица. Позовава се на съдебна практика на ВАС.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд .

Подробни съображения за неправилност на решението и незаконосъобразност на ревизионния акт са изложени в представените по делото писмени бележки на адв. Огнян Бързаков.

Страните оспорват касационната жалба на насрещната страна, по съображения изложени в съответния писмен отговор.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

При разглеждането им по същество на спора, настоящата инстанция съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на К. В. Ц. с ЕТ Виктор - 63 - Красимир Цеков, гр. Плевен са установени задължения както следва:

• ДДС за внасяне в размер на 48 729.12 лева и лихви в размер на 18 699.48 лева за периода 01.03.2007 г. - 30.04.2010 г.;

• данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 58 534.81 лева и лихви - 53908.35 лева; за 2005 г. в размер на 26006.97 лева и лихви - 20731.40 лева и за 2006 г. в размер на 26 499.74 лева и лихви -15672.33 лева;

• данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29823.04 лева и лихви 15672.33 лева;

• данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. общо в размер на 4365.79 лева и лихви - 1753.06 лева;

• данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. общо в размер на 3948.71 лева и лихви от 1047.12 лева.

С обжалваното решение съдът е отменил частично ревизионния акт както следва: по отношение на данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер над 21 287,12 лева до определените с РА - 26 006,97 лева и съответните лихви върху тази сума, за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер над 25 842,40 лева до определените с РА - 26 499,74 лева и съответните лихви, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 25 777,95 лева до определените с РА - 29 823,04 лева и съответните лихви и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в пълния установен размер от 3 948,71 лева, ведно с лихвите за просрочие и е отхвърлил жалбата в останалата част. С оглед изхода на спора, разноски са присъдени в полза и на двете страни.

Касационната жалба на директора на дирекция ОДОП град В. Търново е неоснователна, поради следното:

За да отмени ревизионния акт частично за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., както и изцяло относно данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г., съдът е констатирал, че в ревизионния акт е направена съпоставка на приходите и разходите на ревизираното лице на месечна база, а не по години. Поради това съдът е кредитирал заключението на съдебно - икономическата експертиза в частта, в която е преизчислен паричния поток на годишна база, като са взети предвид началното салдо, приходите и разходите на Цеков, установени при ревизията.

Решението в отменителната част е правилно постановено.

Установените от съда начално салдо, приходи, доходи и разходи на ревизираното лице се подкрепят от събраните по делото доказателства и не се оспорват от касатора. Оплакването в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП е за нарушение на материалния закон при определяне на данъчната основа по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ.

Доводите са неоснователни. Съдът е определил данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 13 ЗОДФЛ (отм., но приложим за ревизираните периоди на 2005 г. и 2006 г.) общият годишен доход е сборът от всички парични и непарични доходи, получени от физическото лице през данъчната година. Нормата на чл. 4 от ЗОДФЛ (отм.) предвижда, че данъчната година е календарната година и че подлежи на облагане доходът получен през данъчната година. Аналогична е уредбата по чл. 15 и чл. 17 от ЗДДФЛ.

Определената от съда данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК за доходите с неустановен произход като разлика между разходите и приходите на годишна база, съответства на приложимия по време материален закон. Доводите на касатора, че засичането на паричните потоци на ревизираното лице към определен момент е способ за установяване на укрити приходи на задълженото лице към конкретен момент, не обосноват различни изводи. Тези данни са основание за провеждане на ревизията при особени случаи, но облагането с данък чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ изисква формиране на годишна данъчна основа съгласно чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ. Следва да се допълни, че случая основанието за прилагане на особения ред не е наличието на данни за укрити приходи от определен източник по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а несъответствие на получените приходи/доходи и имущественото състояние на ревизираното лице, което съгласно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК се определя за ревизирания период. Както се посочи по-горе и по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, данъчният период за облагане с данък върху доходите е календарната година.

С оглед на изложеното решението в частта, в която е отменен ревизионния акт е правилно постановено и следва да се остави в сила.

По касационната жалба на К. В. Ц.:

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на срока по чл. 109 от ДОПК и в съответствие с материалния закон.

От доказателствата по делото е формиран извод, че са доказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

В мотивите на решението са обсъдени възраженията на ревизираното лице за нищожност на акта, поради липса на компетентност на органа по приходите, издал ЗОКО при условията на заместване и тези за нарушение на чл. 155, ал. 8 от ДОПК при отмяната на предходния ревизионен акт в частта за 2004 г. и 2009 г. са отхвърлени като неоснователни.

След проверка на доказателствата по делото относно началото на ревизионното производство, съдът е приел за спазен 5-годишният срок по чл. 109 от ДОПК за установяване на задълженията, посочени в акта.

Възражението за изтекла погасителна давност за задълженият за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. съдът е отхвърли като неоснователни. Посочил е, че началният момент от който тече погасителната давност за посочените задължения е 01.01.2006 г., като към момента на приключване на производството пред първата инстанция не е изтекъл нито пет годишният срок по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), нито абсолютната 10 - годишна давност.

По същество на спора, съдът е приел, че спорни са обстоятелствата относно началното салдо за 2004 г., наличието на доходи от заеми, върнати парични средства и от Еврофутбол и Еврошанс, както и за наличието на укрити приходи от последваща продажба на стоки по неосчетоводени фактури.

В частта по ЗДДС с ревизионният акт е установено задължение в размер на 48 729,12 лева за данъчни периоди от 01.03.2007 г. до 30.04.2010 г., и са определени лихви общо в размер на 18 699,48 лева.

За да потвърди акта в тази част съдът е приел, че обективното съществуване на фактури, в които жалбоподателят е посочен като получател на определени стоки, ведно с представянето на доказателства за осъществяването на доставките и плащането на стоките и същевременно, безспорната липса на фактурите и съответно - на стоките при оспорващия, са индиция за безотчетното им придобиване, респективно за извършени по смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставки, и последваща реализация на стоките. Според съда сами по себе си фактурите не са достатъчно доказателство за документираната с тях доставка, но след като данните в тях са подкрепени и от други преки и косвени доказателства в същия смисъл, то съдът ги приема за такива (отчетни регистри по ЗДДС, декларации, писмени обяснения и счетоводни регистри). Непредставянето на доказателства за стоковия поток на търговеца, липсата на фактурираните стоки при него и липсата на провеждани инвентаризации е мотивирано съда да приеме, че тези стоки са реализирани на клиенти на жалбоподателя, в резултат на което той е получил приходи, които не е осчетоводил.

Направен е извод за реалност на доставките на стоки по фактурите, издадени от всички посочени в акта доставчици и адекватност на метода, използван от органите по приходите за определяне на търговската надценка, с която е увеличена придобивната стойност на стоките и съответно е изчислена данъчната основа за облагане с ДДС.

Относно твърденията за разполагаеми парични средства в размер на 360 000 лева като начално салдо към 01.01.2004 г., съдът от събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че не се доказва получаването на суми по договори за заем, сключени с Я. К., М. М., К. К., Б. Р. и В. И.

Като неоснователни са отхвърлени и възраженията за наличност в размер на 200 000 лева към 02.01.2004 г. По отношение на тази сума съдът не е кредитирал показанията на св. Б. В. и св. С. М. във връзка със съществуването й.

С оглед изводите за липса на получени суми в твърдения размер, съдът не е кредитирал и заключението на вещото лице, в частта, установяваща начално салдо на Цеков към 01.01.2004 г. в размер на 221 437.96 лева.

Като недоказани са отхвърлени и твърденията за получени суми от хазартни игри - Еврофутбол и Еврошанс. Съдът не е кредитирал представените квитанции за изплатени суми и заключението на вещото лице като годни доказателства за получени от ревизираното лице плащания.

По отношение на възстановени суми от ЕТ Виктор - 63 - Красимир Цеков, които не са признати в ревизионния акт, съдът е посочил, че са тези суми не са налице разходни касови ордери /РКО/, а мемориални ордери с неизвестен съставител. Според съда в случай, че парите са постъпили по банкова сметка Ц. те имат отношение към паричния му поток при тегленето им в брой, което е взето предвид от ревизията чрез събиране на информация за движението по банкови сметки. В случай, че парите са получени в брой - това е положителен факт, който подлежи на доказване от жалбоподателя, каквото не е проведено. Липсата на такива доказателства не се преодолява чрез СИЕ, която просто е включила зададени от жалбоподателя суми (РКО от 30.06.2004 г., РКО от 31.10.2004 г. и прочие, каквито РКО не се откриват) като доходи в баланса му. Заключението в тази част като необосновано от доказателствата по делото не е кредитирано.

Относно протокол № 7/31.07.2004 г. за възстановена на Ц. сумата от 10 000,00 лв. от "Кондор" ООД и МО № 25 от м. декември 2006 г. за сума в размер на 60 000,00 лв., възстановена от ЕТ "Виктор- 63 - Красимир Цеков", съдът е посочил, че тези доказателства са оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК за тяхната автентичност и достоверност на датата, като оспорването не е доказано от ревизираното лице.

Съдът е приел за доказани останалите доходи и разходи на К. Цеков, установени при ревизията - средномесечни разходи за живот и издръжка, внасяни суми в търговските предприятия, в които жалбоподателят има участие, покупка на имоти и автомобили, захранване на банкови сметки, разходи за местни данъци и такси, вноски по договор за лизинг, парични постъпления от положен личен труд в "Конкорд" ООД, възстановени средства от търговските предприятия, в които лицето има участие, приходи от продажба на автомобили и недвижим имот, изтеглени суми от банки.

При така установените факти, съдът е изменил данъчната основа по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ само в частта на установеното превишение на разходите над приходите по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, по съображенията, изложени по-горе за формиране на паричния поток в рамките на данъчната година и е отменил частично задълженията за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 и 2006 г. и чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., в частта за 2009 г. - изцяло и е отхвърлил жалбата в останалата част.

Решението е частично неправилно.

Първото оплакване в касационната жалба на Красимир Цеков е за нищожност на ревизионния акт, на две основания: поради липса на основания за заместване на органа по приходите, възложил ревизията към момента на издаване на заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № К 1201371/30.07.2012 г. и поради нарушение на чл. 156, ал. 1 от ДОПК в частта на установените задължения за 2004 г. и 2009 г.

Първото основание касаторът обосновава с нищожност на заповед № 374.41/26.07.2012 г., по силата на която е разрешен отпуск на органа, възложил ревизията и която е обусловила заместването му съгласно заповед № 150/30.12.2009 г. на директора на ТД на НАП гр. В. Търново. В тази връзка твърди, че отпускът не е разрешен в съответствие с чл. 57, ал. 3 от ЗДСл от изпълнителния директор на НАП в качеството му на орган по назначаване, а от директора на офис Видин при ТД на НАП гр. В. Търново.

Второто основание се аргументира с обстоятелството, че процесният ревизионен акт установява задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ съответно за 2004 г. и 2009 г., за които периоди незаконосъобразно преписката е върната за нова ревизията от решаващия орган.

Възраженията са неоснователни. Съдът ги е обсъдил в мотивите на решението и изводите му по валидността на ревизионния акт, следва да бъдат споделени.

Неоснователно касаторът поддържа, че заповедта, с която е разрешен отпуск на органа по приходите, възложил процесната ревизия е нищожна. Действително заповедта е издадена от директора на офис Видин при ТД на НАП гр. В. Търново. Видно от заповед № ЗЦУ-417/20.04.2012 г. на изпълнителния директор на НАП, представена по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК - този орган е надлежно оправомощен да разрешава, прекъсна и отлага всички видове законоустановен отпуск по ЗДСл. Възможността за делегиране на този вид правомощия на органа по назначаване следва от чл. 6, ал. 3 ЗДСл.

По отношение на второто основание за нищожност, правилно съдът е приел, че първоначално издаденият ревизионен акт е обжалван от ревизираното лице по административен ред изцяло, включително и за ревизираните периоди на 2004 г. и 2009 г. и е отменен изцяло. Поради това провеждането на повторна ревизия за тези данъчни периоди не обоснова нищожност на процесния ревизионен акт в тази част.

При извършване на проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че първо следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна давност за задълженията по ЗОДФЛ за 2004 г.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ДПК (отм.) с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите по чл. 152 и чл. 153 от същия кодекс.

Идентична е уредбата и по чл. 171, ал. 2 ДОПК - с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

В случая 10-годишният давностен срок за установените по ревизионния акт задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. е започнал да тече на 01.01.2006 г. и е изтекъл на 31.12.2015 г. в хода на съдебното производство пред касационната инстанция.

Първоинстанционният съд е обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност и изводите му съответстват на установените към момента на постановяване на обжалваното решение факти. Правилно в тази връзка съдът е приел, че в първоинстанционното производство не е изтекла абсолютната погасителна давност и е отхвърлил възражението на ревизираното лице като неоснователно. Този правопогасяващ юридически факт, който препятства установяването на данък върху доходите за 2004 г. с акт, подлежащ на принудително изпълнение, е настъпил в хода на касационното производство. Само на това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 58 534.81 лева и съответните лихви следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на ревизионния акт в тази част.

Решението в частта, в която са потвърдени задълженията по ЗДДС за ревизирания период 01.03.2007 г. - 30.04.2010 г., е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът е приел за доказано основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи от продажба на стоки по неотчетени фактури от всички изброени в ревизионния акт доставчици. Изложените в решението мотиви, че са представени доказателства за осъществяването на доставките и плащането на стоките са изцяло бланкетни. Съдът не е обсъдил конкретните факти за доставянето и получаването на стоките по процесните фактури, установени от доказателствата, събрани при насрещните проверки на конкретните доставчици. Прието е, че от писмените обяснения на доставчиците е установен механизма на доставките, който представлява най-общо дистрибутиране на стоки за целите на стопанисваните от жалбоподателя обекти, както и фактурирането и получаването на стоката, начина на съхранение, транспортиране и разплащане. Изводът е направен без обсъждане на писмените обяснения на отделните доставчици относно механизма на доставките и представените при насрещните проверки доказателства. Така доставчикът Пламекс ООД е дал обяснения, че не извършва транспорт за собствена сметка на своите клиенти. В писмените обяснения на ЕТ Паула - К. Кунова не е посочен механизма на доставките. В решението липсват фактически установявания по кои от фактурите стоката е закупена в търговски обект на доставчика /Карелина ЕООД, Палмира 94 ЕООД, ЕТ Почев - Пенко Борисов, Сиди-92 ООД, Сирма милк ЕООД, ЕТ Димитър Едрев, Драгон -1 ЕООД, Евелин комерс ЕООД, Арте ЕООД/ и кои доставчици твърдят, че стоката е доставена с техен транспорт до обектите на ревизираното лице. В тази връзка не е направена преценка относно обстоятелства, релевантни за получаването на стоките по спорните фактури от ревизирания търговец.

В мотивите на решението не са разграничени доставчиците, представили пътни листове /Паме ООД, Бокородо ООД/ и доставчиците, чийто твърдения за транспорт до обектите на ревизираното лице, не са подкрепени с доказателства. Не обсъдени фактурите, към които са представени складови разписки от доставчиците, както тези, по които липсват такива.

Не са изложени конкретни мотиви по обстоятелствата, свързани с плащането по фактурите - кои доставчици са представили фискални бонове и кои не са. Не е обсъдено заключението на вещото лице, което по отношение на плащането по фактурите, е дадено въз основа на счетоводните записвания при доставчиците. В тази връзка не е отчетено, че от ЕТ Анко Петров - Анда и Макс трейд 07 ЕООД не са представени доказателства за плащане. В този смисъл са и констатациите на СИЕ.

По отношение на издадените кредитни известия не са изложени никакви мотиви в решението. Съгласно чл. 124, ал. 5 от ЗДДС задължението за отразяване в отчетните регистри е за получените кредитни известия. Такива фактически установявания по делото не са направени.

Липсата на фактически установявания в решението по горните факти, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като касационната инстанция не може да извърши преценка за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за ревизираните периоди и законосъобразността на начисления ДДС върху продажби на стоки, получени по неотчетени фактури и съответно за размера на данъчната основа от стопанската дейност като ЕТ.

Изложеното обосновава извод за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизирания търговец за задълженията по ЗДДС за периода 01.03.2007 г. - 30.04.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Допуснатите процесуални нарушения на съдопроизводствените правила рефлектират и върху преценката за материалната законосъобразност на определената данъчна основа от стопанска дейност като ЕТ по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. В размера й са включени и сумите от неотчетени приходи от продажби на незаприходени стоки, както и невключени в счетоводството кредитни известия за получени бонуси за посочените периоди.

Общата годишна данъчна основа по ЗДДФЛ за 2007 г. е определена в размер на 110 258,11 лева като сбор от установеното превишение на разходите над приходите по СИЕ - 85 539,22 лева, изчислени за ревизирания годишен период и доходите от стопанска дейност в общ размер на 24 718,89 лева. Последните включват и неотчетените приходи от продажби на незаприходени стоки - 609,77 лева както и невключени в счетоводството кредитни известия за получени бонуси в размер на ЗЗ4,41 лв.

По този начин е формирана и данъчната основа за 2008 г. като сбор от превишение на разходите над доходите и основата от стопанска дейност. Данъчната основа от стопанска дейност за 2008 г., установена от ревизията, съвпада с тази приета от първоинстанционния съд - 8 580,66 лева, които включват декларираната данъчна основа като ЕТ - 865,86 лв.; неотчетените приходи от продажби на незаприходени стоки - 7 414,31 лева и невключени в счетоводството на ЗЛ кредитни известия за получени бонуси в размер на 300,49 лева.

Забраната за нови фактически установявания в касационното производство по чл. 220 АПК препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по наличието и размера на неотчетените приходи, включени в данъчната основа за 2007 и 2008 г. Останалите суми са установени по основание и размер от първоинстанционния съд, но въпреки това в настощото производство не може да се извърши преценка за размера на данъчната основа и размера на данъка. Изложеното обоснова извод за отмяна на решението и в частта, в която са потвърдени задълженията по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г.

В останалата отхвърлителна част, решението е правилно постановено.

Съдът е изложил подробни съображения по възраженията на ревизираното лице за разполагаеми парични средства представляващи начално салдо към 01.01.2004 г. Обсъдил е събраните по всеки договор за заем писмени и гласни доказателства и е изложил подробни мотиви защо не ги кредитира. Правилно е прието, че не се доказва получаването на суми по договори за заеми с Я. К., М. М., К. К., Б. Р. и В. И., получаването на печалби от Еврофутбол и Еврошанс, както и възстановяването на суми от касата на ЕТ Виктор - 63 - К. Цеков, Кондор ООД. Установените от съда приходи и разходи на ревизираното лице за процесните периоди на 2005, 2006, 2007 и 2008 г. се подкрепя то доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред за съответния ревизиран период. Установената от съда данъчна основа за 2005 г. и 2006 г. като спор от данъчна основа от стопанска дейност като ЕТ и превишение на разходите над приходите, изчислено на годишна база е законосъобразно.

Съдът е изложил подробни съображения по законосъобразността на ревизионния акт в тази част, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни.

Доводите, че за 2005 г. и 2006 г. в паричния поток на лицето са включени суми по ревизионни актове, каквито не са издадени са неоснователни. От мотивите на ревизионния доклад е видно, че са включени приходи по ревизионни актове, което е благоприятно за ревизираното лице.

Възраженията за приспадане на задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО са обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени. Не се установява основания за прилагане на чл. 36 от ЗДДФЛ.

Предвид всичко изложено, се налага краен извод за основателност на касационната жалба, подадена от Красимир Цеков в качеството му на ЕТ Виктор - 63 - К. Цеков в частта, в която е отхвърлена жалбата му по отношение на установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. - поради изкла 10-годишна погасителна давност. В тази част първоинстанционното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество като се отмени ревизионният акт в тази част.

Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установените задължения по ЗДДС за периода 01.03.2007 г. - 30.04.2010 г. и в частта относно задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно установяването на данни за укрити и неотчетени приходи от продажби на стоки по фактури от изброените в акта доставчици. В тази част делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания и възможност на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново да сочи доказателства във връзка с получаването на стоки по фактурите от процесните доставчици. При постановяване на решението съдът следва да обсъди доказателствата, представени в хода на ревизията от всеки конкретен доставчик и тези събрани в хода на съдебното производство /в това число и заключението на СИЕ/ и да изложи мотиви по механизма на осъществяване на доставките, доставянето и получаването на стоки и плащането по фактурите от съответния доставчик. След установяване на тези факти по отношение на конкретните доставчици, съдът следва да прецени наличието на данни за укрити приходи от продажби по процесните фактури и основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчна основа по ЗДДС за периода 01.03.2007 г. - 30.04.2010 г. и по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., нейният размер и размера на задълженията за ДДС и данък по чл. 48 ЗДДФЛ. При формиране на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ съдът следва да съобрази размера на доходите с недоказан произход, представляващи превишение на разходите на приходите за 2007 и 2008 г. установени с решението по адм. дело № 409/2013 г. По отношение на данъчната основа и данъка за 2008 г. следва да се съобрази приложимия по време материален закон, който предвижда различни данъчни ставки за доходите на физическите лица от стопанска дейност като ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и за доходите от останалите източници по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ с оглед забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК за изменение на ревизионния акт във вреда на ревизираното лице.

В останалата част относно установените задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г., касационната жалба на ревизираното лице се явява неоснователна и решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново разноски за сумата над 1943.88 лева.

На К. Ц. се дължат разноски за касационното производство съобразно материалния интерес по уважената част от касационната му жалби и за защитата срещу касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново в размер на 190.75 лева от общо 525 лева.

На администрацията за касационното производство се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1457.91 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 9 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След компенсация Красимир Цеков следва да се бъде осъден да заплати сумата от 1267.16 лева съдебни разноски.

По останалите разноски ще се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,