Определение № 956 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5414/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25036447, подадена на 04.05.2022 г. от Я. Б. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 260248 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 1649/2019 г. на Софийски градски съд, IV -„А“ въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.07.2018 г. по гр. д. № 28480/2014 г. на Софийски районен съд за признаване за установено по отношение на молителя, че Н. И. Д. и Б. Й. Д. са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 113, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 65,66 кв. м., заедно с принадлежащото избено помещение № 8, и с 4,335 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и за осъждане на основание чл. 108 ЗС Я. Б. Д. да предаде на Н. И. Д. и Б. Й. Д. владението върху гореописания недвижим имот. Поддържа се, че съдебният акт е постановен при нарушаване на правилата за призоваване, вследствие на което е бил лишен от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Молителят сочи, че призоваването е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 47 ГПК, тъй като не е била налице предпоставката да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец, съдът не е проверил служебно неговата адресна регистрация и месторабота, както и не му е назначил особен представител. С молбата са представени писмени доказателства. Ответниците по молбата Н. И. Д. и Б. Й. Д., чрез процесуалния си представител, са подали отговор на същата, като са изразили становище за нейната неоснователност. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна на основания чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, каквито се поддържат от молителя, следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на решението - чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Този срок във всеки конкретен случай подлежи на доказване. В настоящата хипотеза са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на подадената молба срещу влязлото в сила решение до разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител, а според чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, когато страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29 ГПК. В конкретния случай молителят излага твърдения, според които правото му на участие в процеса е било нарушено поради нередовно призоваване, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото, както и че не е бил представляван от особен представител. Молителят навежда твърдения, че е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска на 28.03.2022 г. и при липсата на данни това да е станало по-рано, следва да се приеме, че подаването на молбата за отмяна на 04.05.2022 г. е в тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. С оглед на това молбата се явява допустима, като преценката за нейната основателност е въпрос по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съдът