Определение № 510 от 20.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 155/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Н. В. В. срещу определение № 25490/01.12.2024 г. постановено по адм. дело № 5462/2024 г. по описа на Административен съд – София- град (АССГ). С обжалваното определение са оставени без уважение искането на Н. В. В. да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС и искането да му бъде предоставена правна помощ, във връзка с обжалване с частна жалба вх. №26890/24.09.2024 г. на определение №12379/19.07.2024 г. по адм. дело №5462/2024 г. по описа на АССГ. Със същото определение му е указано в 7-дневен срок да представи доказателство за заплатена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВАС, и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с пълномощно за приподписването, освен ако лицето има юридическа правоспособност и приложи удостоверение за това. Частният жалбоподател оспорва определението, с искане да бъде обявено за нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на задължителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, поради необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира частната жалба за недопустима в частта, в която се оспорва определението, в частта, с която са дадени указания за отстраняване на нередовност. Съдебен акт, с който се оставя без движение жалба, не попада в обхвата на чл.229, ал.1 от АПК, защото не прегражда развитието на делото и в закон не е изрично указано, че е обжалваем. Поради това жалбата в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част прекратено. Допустима, но неоснователна е частната жалба срещу определение №12379/19.07.2024 г. по адм. дело №5462/2024 г. по описа на АССГ в частта, в която е постановен отказ за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Като правилно определението в тази част следва да се остави в сила. За да постанови определение в този смисъл, съдът е обсъдил представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние и приема, че жалбоподателят разполага с недвижимо имущество, следователно има достатъчно средства и може да заплати държавната такса, която е в размер на 30лв. Въпреки заявената в молбата липса на доходи, няма данни жалбоподателят да страда от заболяване, което да му пречи да упражнява труд. Видно от представената от лицето декларация за материално и гражданско състояние, съдът правилно приема, че същият притежава имущество, от което следва, че Н. В. не е в невъзможност да осигури собствени средства за осъществяване на търсената от него съдебна защита чрез заплащане на държавна такса и възнаграждение за правна помощ и съдействие. Относно предоставянето на правна помощ съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал.3 от ЗПП, като приема, че в настоящият случай не са налице кумулативно изброените в цитираната разпоредба предпоставки. При така изложените доводи съдът отхвърля направените от жалбоподателя искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Определението в тази част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са бланкетните доводи изложени в частната жалба за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките за освобождаване на Н. В. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадена от него частна жалба, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ във връзка с обжалване на определение №12379/19.07.2024 г. по адм. дело №5462/2024 г. по описа на АССГ. Определението е обосновано и мотивирано с представените писмени доказателства. Видно от посочената декларация, В. притежава жилище с площ от 107 кв. м. в гр. София, вила с площ от 87 кв. м. и земеделска земя от 14 дка., което безспорно не води до извод на липса на средства за заплащане посочената по-горе сума, като последното от своя страна обосновава постановения от АССГ резултат в тази връзка като правилен. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП се предоставя в два случая:1. когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита /чл. 23, ал. 1 от ЗПП/, 2.по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния случай не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Правилен е изводът на АССГ, че в случая интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ относно подадената частна жалба. Наред с това и във връзка с вече обсъденото по-горе, не се доказват и обстоятелства, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателят не би могъл да осъществи адекватно сам защитата си/ виж определение № 12185/12.2024 г. по адм.д.№ 10444/ 2024 г. по описа на ВАС, Пето отд/. Определението като правилно в тези си части следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал.2 вр. чл.236 и чл.213а, ал.2 вр. с чл.215, т.4 вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, пето отделение