Определение № 9250 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2026 г.

Образувано е по частна жалба от А. Б. Щ. в качеството на баща и законен представител на малолетната А. А. Щ., чрез адвокат В. Попов срещу Определение № 3041/25.06.2026г. на Адм. съд Пазарджик по адм. дело № 703/2026г. С него се оставя без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026г. издадено от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик. Поддържа доводи, че определението е неправилно си искане за отмяната му. Ответникът, директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Пазарджик взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания акт на администрацията, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу писмо, адресирано до Щ., с издател директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик в което му се съобщава по повод негов сигнал за дете в риск-дъщеря му А. Щ., че е проведено социално проучване и не се установяват обстоятелства около отглеждането на детето. Осигурени са му контакти с него, които протичат пълноценно и детето не е изгубило емоционална връзка с него. Това писмо жалбоподателят счита за отказ от издаване на задължително предписание като годен предмет на обжалване по съдебен ред. Мотивите на съда в препис са следните: Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А. Б. Щ. от гр. Пазарджик, чрез адв. В. Попов против „ИАА изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г., представляващ отказ за издаване на задължително препитание от ДСП Пазарджик по сигнал с вх. № СГ/Д-РА/125/22.05. 26 г.“. Към жалбата е приложено Писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г. издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик – г-жа Р. Д. К., изготвено на бланка на Агенцията за социално подпомагане. В петитума на жалбата е посочено, че „постановения отказ за издаване на задължително предписание с изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26 г. е в нарушение на чл. 146 АПК – ИАА е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила…Моля същия да бъде отменен и да върнете производството за произнасяне по същество от ДСП Пазарджик“. Тоест може само да се предположи, че предмет на жалбата е Писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г. издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, като писмото е оспорено като индивидуален административен акт и е посочено, че същото има характер на отказ. Поради това, с Разпореждане № 2828 от 15.06.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на жалбоподателя в 7 – дневен срок от получаване на разпореждането да уточни кой е оспореният административен акт, като посочи ясно и точно наименование, номер и дата на акта, както и неговия издател; да обоснове правния си интерес от оспорването, както и да представи доказателства за наличие на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването; ако предмет на оспорване е Писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г. издадено от Директора на Дирекция Социално подпомагане – Пазарджик – да обоснове поради какви причини счита, че писмото има характер на индивидуален административен акт и отказ; да Формулира ясен и точен петитум на жалбата си след направените уточнения; да представи доказателства за срочност на жалбата. Със същото Разпореждане № 2828 от 15.06.2026 г. от Директора на Дирекция Социално подпомагане – Пазарджик е изискано да представи цялата административна преписка по издаване на Писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г. издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик. С Молба вх. № 5783/16.06.2026 г. от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик е представено посоченото писмо, ведно с цялата административна преписка по издаването му. Представени са в тази връзка депозиран от жалбоподателя сигнал за дете в риск – дъщеря му, чрез ССЕВ на 22.05.2026 г., ведно с нотариална покана, адресирана до майката на детето и СМС кореспонденция със същата. Представени са и Протокол от проведена среща и разговор с майката на детето от 29.05.2026 г., подписан от комисия от три лица (л. 24 – гръб и л. 25 от делото), Доклад за оценка на постъпил сигнал (л.25 – гръб – л. 27 от делото), изготвен на 01.06.2026 г. и изготвен в тази връзка отговор до жалбоподателя, а именно: Писмо изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.2026 г. издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик. С посоченото писмо Директорът на ДСП – Пазарджик информира жалбоподателя, че от социални работници отдел „Закрила на детето“ при Д„СП“- Пазарджик е осъществено социално проучване. Не са установени тревожни обстоятелства около отглеждането на детето. Няма констатирани рискове, нуждите му се задоволяват своевременно и адекватно. Осигурени са контакти с детето, които протичат пълноценно. Посочено е, че детето не е изгубила емоционална връзка с жалбоподателя. С писмото се припомня на жалбоподателя, че О„ЗД“ има само консултативна дейност и не може да задължи отглеждащия родител да промени режима на контакти. Такива функции има Районен Съд. С Молба – уточнение вх. № 5819/17.06.2026 г. от жалбоподателя, чрез адв. Попов е посочено отново, че предмет на оспорване е ИАА изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26 г., представляващ отказ за издаване на задължително препитание от ДСП Пазарджик по сигнал с вх. № СГ/Д-РА/125/22.05. 26 г. Счита, „че № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26 г. има характеристиките на ИАА“, като се позовава на чл. 21 от АПК. Излага съображения, че писмото съставлява волеизявление на административен орган, обективирано в № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26 г. Формулира петитиум на жалбата, с който моли ИАА № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26 г., да бъде отменен като неправилен, незаконосъобразен и издаден в нарушение на чл. 146 от АПК. Представя доказателства за срочност на оспорването, а именно връчване на процесното писмо на жалбоподателя чрез ССЕВ на 10.06.2026 г. При преценка допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, че същата е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява когато актът не подлежи на оспорване. В случая с писмо с изх. № СГ/Д-РА/125-001/01.06.26г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, административният орган е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.10, ал.6 ППЗЗД, и писмено е уведомил е А. Щ. за действията извършени по повод неговия сигнал от 22.05.2026 г. Писмото има единствено уведомителен характер като същото е част от производството по издаване на задължителни предписания, а не окончателният акт, тъй като с него са дадени разяснения относно предприетите действия по повод сигнала. Обжалваното писмо на директора на ДСП не представлявана индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а е акт по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК. С обжалваното писмо подателят на сигнала Щ. е уведомен за предприетите действия от страна на ДСП, както и за установеното от административния орган във връзка с твърденията в сигнала и исканията на Щ.. В този смисъл Решение № 1781/15.02.2024 г. постановено по адм. д. № 4602/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В глава трета от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето /ППЗЗД/ е предвидено закрила да се предоставя след оценка на постъпил сигнал в Дирекция „Социално подпомагане“. След събиране на необходимата информация по случая, административният орган уведомява подателя на сигнала за предприетите действия при спазване на изискванията за защита на личните данни. Издаването на задължително предписание е от компетентността на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по предложение на социалния работник, водещ случая. Задължителното предписание може да се обжалва по реда на АПК. В случаите, когато социалният работник прецени, че не са налице основания за образуване на производство по издаване на задължително предписание, той уведомява подателя на сигнала по реда и в сроковете по АПК. Съгласно чл. 124, ал.2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. С оглед изложеното, противно на твърдяното от жалбоподателя, за административния орган не съществува задължение за издаване на задължително предписание по искане на подателя на сигнала. Съответно в процесното писмо не е обективиран отказ за издаване на преписания. Необосновано се сочи и практика на ВАС в подкрепа на защитаваната теза от жалбоподателя, тъй като цитираните от него в уточнителната молба съдебни решения са постановени при различна фактическа обстановка и не касаят идентичен случай. Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на жалбата. В конкретния случай оспореното писмо има уведомителен и разяснителен характер и не притежава белезите на индивидуален административен акт, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не съдържа волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси, който би подлежал на съдебен контрол. Освен това съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове и те не подлежат на самостоятелно обжалване. Това становище се подкрепя и от практиката на ВАС. В горния смисъл Решение № 1781/15.02.2024 г. постановено по адм. д. № 4602/2023 г. по описа на Върховния административен съд и Решение № 10311 от 30.10.2023 г. постановено по адм. д. № 2169/2023 г. по описа на Върховния административен съд. По така изложените съображения, съдът намира направеното оспорване за недопустимо, поради което ще следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното съдебно производство прекратено." Тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция като следва да се допълни следното: В компетентност на административния орган е да установи фактическа обстановка и да я квалифицира съгласно нормативната уредба като изведе фактически и правен извод, че дете се намира в риск, което има за последици вземане на мярка за закрила или други предвидени в закон мерки и действия. В случая не се установява фактическо и правно състояние на дете в риск, няма издадено задължително предписание или мярка за закрила на дете в риск, поради което уведомяването на бащата за действията на органа не съставляват административни актове, или отказ от издаването им, което лишава жалбата от предмет, както правилно е приел и административния съд в мотивите към обжалваното определение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила поради което Върховен административен съд, шесто отделение