Определение № 7348 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Л. от гр. Пазарджик против Определение №2073/13.05.2025 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело №1337/2024 г., с което съдът е отменил протоколно определение от 15.04.2024 г., с което е даден ход на делото по същество, оставил е без разглеждане жалбата на В. С. Л. срещу т. II от Заповед № 1035/20.11.2024 г. на административния ръководител – председател на Районен съд Пазарджик и е прекратил производството по адм. дело № 1337/2024 г. на Административен съд Пазарджик. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо и предл. второ АПК. Касаторът счита, че оспорената заповед на административния ръководител – председател на Районен съд-Пазарджик носи белезите на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, защото пряко засяга неговата имуществена сфера. Моли за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на правния спор. Ответната страна - административният ръководител – председател на Районен съд Пазарджик в срока по чл. 232 АПК не е депозирал становище по делото. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от заинтересовано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд Пазарджик е отменил протоколно определение от 15.04.2024 г., с което е даден ход на делото по същество, оставил е без разглеждане жалбата на В. С. Л. срещу т. II от Заповед № 1035/20.11.2024 г. на административния ръководител – председател на Районен съд Пазарджик и е прекратил производството по адм. дело № 1337/2024 г. на Административен съд Пазарджик. За да се произнесе в посочения смисъл, съдът е приел за установено, че с Писмо изх.№ 9291/16.09.2024 г. административният ръководител – председател на РС Пазарджик е изпратил до министъра на правосъдието предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу В. Л. - държавен съдебен изпълнител при РС Пазарджик. Със Заповед № СД-02-3/03.10.2024 г. министърът на правосъдието е наредил да се образува дисциплинарно производство, като със Заповеди №№ СД-02-4/10.12.2024 г. и СД-01-703/10.12.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. Същите са обжалвани и не са влезли в сила. С решение по т. 9.1 от Протокол № 10/07.11.2024 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) е дал съгласие административните ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на основание чл. 7 във вр. чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ)- https://vss.justice.bg/root/f/upload/43/krpr10-07_11_2024-plenum. Във връзка с решението и в изпълнение на указанията, дадени с Протокол № 11/07.11.2024 г. на Комисия „Бюджет и финанси“ към пленума на ВСС (https://vss.justice.bg/root/f/upload/43/11-07.11.2024), е издадена Заповед № СД-01-677/12.11.2024 г., с която министърът на правосъдието е определил допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за постигнати високи резултати на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията при районните съдилища в размер до две месечни работни заплати, с включено възнаграждение за ранг, респективно възнаграждение по чл. 276, ал. 2 и чл. 291, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), което да бъде изплатено при наличието на мотивирано предложение от председателя на съответния районен съд и в рамките на утвърдената бюджетна сметка. При съобразяване на чл. 80, ал. 1, т. 8 и чл. 264 ЗСВ, които съответно посочват правомощието на председателя на районния съд да ръководи и контролира работата на държавните съдебни изпълнители, а на министъра на правосъдието да назначава, респ. освобождава държавните съдебни изпълнители, съдът прави извод, че оспорената заповед не е административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Основният му довод, е че крайният административен акт по изплащане на ДТВ на съдебните изпълнители се издава от министъра на правосъдието, чрез утвърждаване на предложението на председателя на районния съд, който акт на министъра на правосъдието подлежи на съдебен контрол по АПК, тъй като има правопораждащо, респ. правоизключващо за държавния съдебен изпълнител действие. Определението е правилно. ВРазпоредбата на чл. 7 ПОИСДТВ предвижда размерът на средствата за допълнителни възнаграждения по чл. 3 да се определя от административните ръководители. По отношение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, съгласно разпоредбата на чл.8 ПОИСДТВ, този размер се определя от министъра на правосъдието, по предложение на председателя на съответния районен съд. Първоинстанционният съд, извършвайки анализ на нормативната уредба правилно е очертал предпоставките за изплашване на допълнителни възнаграждения по ПОИСДТВ на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията, които са: 1) решение на Пленума на ВСС за изразяване на съгласие за упражняване на правомощията по чл. 7 и чл. 9 ПОИСДТВ за съответната бюджетна година; 2) решение на комисия „Бюджет и финанси“ към ВСС за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителните възнаградения; 3) акт на Министъра на правосъдието за определяне на размера на средствата за изплащане на допълнителни възнаградения; 4) мотивирано предложение на председателя на съответния районен съд до Министъра на правосъдието и 5) изразяване на съгласие от Министъра на правосъдието по мотивираното предложение на председателя на съответния районен съд за изплашване на конкретно допълнително възнаграждение на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията към съответния районния съд. В случая първоинстанционният административен съд е достигнал до законосъобразен правен извод, че спрямо жалбоподателя не е осъществен фактическия състав по изплащане на допълнително трудово възнаграждение по отношение на държавния съдебен изпълните, защото липсва произнасяне с краен административен акт от страна на компетентния административен орган – министъра на правосъдието. Изложеното дава основание да се приеме, че е необходимо изпълнение на предпоставките по така посочения сложен фактически състав, като в случая крайния административен акт се издава от министъра на правосъдието, чрез утвърждаване предложението направено от председателя на районния съд за размера на определените възнаграждения. Съответно министърът на правосъдието има право да не утвърди така предложеният размер на възнаграждения. Във всички случаи правото да получат ДТВ държавните съдии изпълнители и съдии по вписвания придобиват от утвърждаване на предложението на председателя на районния съд от министъра на правосъдието, който е крайният акт в процедурата по ПОИСДТВ. В този смисъл е постановено и Определение №1202/12.02.2025 г. на Върховен административен съд, по адм. дело №497/2025 г. Настоящата съдебна инстанция споделя правните изводи на Административен съд Пазарджик, че не е налице годен административен акт за обжалване по съдебен ред по реда на АПК, предвид неприключилата процедура по утвърждаване на предложението на административния ръководител – председател на Районен съд-Пазарджик, за определяне размера на ДТВ за държавните съдия изпълнители и съдиите по вписванията и намира същото за правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,