Определение № 147 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1327/2022 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба от 15.03.2022 г. на М. Д. И. срещу определение № 76/25.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 2162/2020 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което се оставя без уважение молбата ѝ за правна помощ. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като не разполага със средства за адвокат. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима, но по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че въпросът дали да бъде предоставена правна помощ следва да се преценява с оглед на етапа от развитие на делото и необходимостта от извършване на процесуални действия от страната в защита на нейните интереси. Съдебният състав на ВКС е посочил, че първоначално подадената от М. Д. И. частна жалба е била върната с разпореждане от 06.08.2021 г., тъй като се оспорва съдебен акт, който не подлежи на обжалване, а по висящото частно производство по реда на чл.274, ал.2 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери всички факти и доказателства, поради което е налице хипотезата на чл.24, ал.1, т.1 ЗПП и искането следва да се остави без уважение. Обжалваното определение е правилно и съобразено с изискванията на закона. Ограниченията в дейността на въззивния съд, съгласно чл.269 ГПК, не се прилагат в производството по обжалване с частна жалба, тъй като съдът е длъжен служебно да провери всички факти от значение за спора. Ето защо изводите на решаващия състав на ВКС, че след като е спазен срока за обжалване на съдебния акт, предоставянето на правна помощ не е оправдано в хипотезата на чл.24 ЗПП. Задължение на съответния съд е да осигури правилното прилагане на процесуалния закон, когато е сезиран с частна жалба, както в случая, като дейността му не е обусловена от изявленията или поведението на страните в производството, поради което правилно съдът в обжалваното определение е достигнал до извод, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение