Определение № 8558 от 21.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8371/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 205346321, представлявано от Г. А. срещу определение №5196/06.06.2025г. на Административен съд – Бургас /АдмС-Бургас/ по адм.д. № 955/2025 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 205346321, представлявано от Г. А. против Решение № 32/23.04.2025г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба против Разпореждане за изпълнение № С250002-009—007464/26.03.2025г. на публичен изпълнител, издадено по изп.дело № 211091968/2021г. по описа на дирекция „Събиране“, ТД на НАП-Бургас. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, както и в противоречие с установената съдебна практика. Излага твърдения защо смята, че жалбата му е допустима и че неправилно първоинстанционният съд е счел, че към искането му за прогласяване на нищожност е приложим редът по чл. 268, ал. 1 ДОПК, а не чл. 149, ал. 5 АПК, във вр. с §2 ДОПК. Върховният административен съд, тричленен състав на Първа колегия, Първо отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, при спазване на срока и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АдмС-Бургас е започнало по жалба от „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 205346321, представлявано от Г. А.- управител против Решение № 32/23.04.2025г. на директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение негова жалба против Разпореждане за изпълнение № С250002-009—007464/26.03.2025г. на публичен изпълнител, издадено по изп.дело № 211091968/2021г. по описа на дирекция „Събиране“, ТД на НАП-Бургас. От фактическа страна, съдът е установил, че в ТД на НАП – Бургас е било образувано изпълнително дело № 211091968/ 2021г. срещу длъжника „ПРОМАС“ ЕООД, ЕИК102691133, представлявано от С. С.. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С 240002-022-0012952/ 22.02.2024г. е наложен запор върху вземане от трето задължено лице „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД, ЕИК 205346321 за сумата 348 086.66лв., което длъжникът по настоящото дело има по сключения договор от 07.11. 2022г. за извършване на СМР в обект хотел „Глобус“, кк Слънчев бряг. Настоящият жалбоподател „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД е обжалвал посоченото постановление по административен и съдебен ред. С Решение № 19/15.03.2024г на Директора на ТД на НАП жалбата е оставена без уважение. С определение №8926 от 11.11.2024г. по адм. дело №848/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, оставено в сила с Определение № 1150/11.02.2025г. по адм. дело №458/2025г. по описа на ВАС. С Разпореждане за изпълнение № С250002-009—007464/26.03.2025г. на основание чл.230, ал.4 от ДОПК на публичен изпълнител във връзка с наложения запор с ПНОМ № С 240002-022-0012952/ 22.02.2024г. и наложения запор е разпоредено на „ФИФТ ЕЛЕВЕЙШЪН“ ООД в тридневен срок от получаване на разпореждането да прехвърли запорираните суми в размер на 348 086.66лв. по сметка на ТД на НАП. Срещу разпореждането е подадена жалба до по-горестоящия административен орган, която я е оставил без уважение с оспореното пред АдмС-Бургас производство решение № 32/23.04.2025г. на директора на ТД на НАП – Бургас. Първоинстанционният съд е намерил, че разпоредбата на чл. 268, ал. 1 ДОПК посочва решенията чл.267,ал.1,т.5 от ДОПК да подлежат на обжалване пред административния съд, като лимитативно са изброени активно процесуално легитимираните лица, които имат право да обжалват- длъжникът или взискателят. Доколкото жалбата подадена пред съда не е от нито едно от двете лица, съдът е счел, че за третото лице е възможно да защити правата си по реда на чл. 269 ДОПК и като е счел, че липсва активна легитимация на страната е прекратил производството по делото. Определението е правилно. АдмС-Бургас правилно е оставил жалбата без разглеждане. Активната процесуална легитимация на лицата е първата положителна предпоставка за допустимостта на жалбата им, след което се преминава към проверка на нейната срочност. Частният жалбоподател цитира съдебна практика по отношение на приложимостта на чл. 149, ал. 5, АПК, във вр. с §2 ДОПК, но тя е извадена от контекста и не държи сметка, че и по двете цитирани дела е ставало въпрос за обжалване от страна на лица, имащи право на жалба. Чл. 149, ал. 5 АПК е приложим само досежно възможността да се разгледа просрочена жалба, ако в нея са наведени аргументи за нищожност на административния акт. Той обаче не обосновава правната възможност на третите лица в производството по ДОПК самостоятелно да обжалват по съдебен ред актовете и действията на публичния изпълнител, доколкото съществува разпоредбата на чл. 269 ДОПК и същата не следва да бъде заобикаляна. Предвид изложеното, определението на АдмС-Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.