Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г.

Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от З. Д. Д., чрез пълномощника й адвокат С. М., против решение от 13.12.2010 г., постановено по гр. д. № 718 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 438 от 12.08.2010 г. по гр. д. № 2574/2009 г. на Районен съд-Кюстендил за извършване на съдебна делба по реда на чл. 353 ГПК чрез поставяне в дял на Ц. В. Б. /поч. 7.01.2011 г., в чиито права е конституирана З. Д. Д./ на гараж със застроена площ от * кв. м и в дял на С. С. Т. - Л. на * ид. ч. от дворното място, ведно с жилищен етаж със застроена площ от * кв. м, разположен над сутеренен етаж, като имотите са индивидуализирани по кадастрална карта и С. С. Т. - Л. е осъдена да заплати на Ц. В. Б. уравнение на дела й в размер на * лв. и е определена дължимата държавна такса от * лв. за Ц. Б. и * лв. за С. Т. - Л. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, тъй като съда не е основал решението си на установените обстоятелства по делото и не е обсъдил всестранно и задълбочено доводите и съображенията във въззивната жалба относно начина на извършване на делбата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на претенцията на Ц. В. Б., в чиито права е конституиран касатора, по чл. 349, ал. 2 ГПК, евентуално извършване на делбата чрез публична продан, като се възстановят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба С. С. Т. оспорва същата. С определение № 502 от 12.05.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса следва ли при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите, предмет на делбата да образуват еднородни реални дялове за всеки съделител. В. съд е приел, че наследодателката на касатора Ц. В. Б. не е живяла в процесния жилищен етаж към 17.11.2008 г. и е притежавала идеална част от жилище в [населено място], поради което искането й за възлагане при условията на чл. 349, ал. 2 ГПК е неоснователно. Прието е, че с оглед броя, вида и стойността на делбените имоти, начина на ползването им от съделителите и различните им квоти, делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като жилищния имот, който е на по-висока стойност се предостави на С. С., чийто дял в съсобствеността е * ид. ч., а гаража - на Ц. Б. С решение № 195/23.03.2004 г. по гр. д. № 807/2003 г., ВКС, I г. о. е прието, че за да се ликвидира една спорна съсобственост чрез разпределение на дяловете по чл. 292 ГПК (отм.), съответен на чл. 353 ГПК, е необходимо да се образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, а възможността за поделяемост на неравностойни и нееднородни имоти се явява ирелевантен факт за избора на законосъобразен способ за извършване на делбата. Правилна е практиката по решение № 195/23.03.2004 г. по гр. д. № 807/2003 г., ВКС, I г. о. Съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазване на равенството между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът на чл. 353 ГПК е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. По основателността на касационната жалба: До делба са допуснати два самостоятелни обекта - жилищен етаж над сутеренния етаж и гараж, заедно с * ид. ч. от дворното място, при права * ид. ч. за ищцата Ц. В. Б., починала в хода на процеса, в чиито права е встъпила касатора З. Д. Д. и * ид. ч. за С. С. Т. -Л., останали в наследството на Б. Д. Л., поч. 17.11.2008 г. Ищцата е направила искане за възлагане на жилищния етаж по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, но не е провела доказване по безспорен начин, че към момента на откриване на наследството е живяла в жилищния имот. При наличие на противоречие в свидетелските показания /св. С. поддържа, че Ц. Б. е имала стая и е живяла на етажа на сина си, докато св. Г. и Ч. - че не е имала ключ от този етаж и той е бил необитаем/, съотнесено с представените доказателства за ниска консумация на електроенергия в периода 02. - 12.2008 г. /между * лв. и * лв. месечно/ не може да се обоснове безспорен извод, че е налице изискването на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК ищцата да е ползвала делбеното жилище за задоволяване на жилищните си нужди към момента на откриване на наследството, а следователно претенцията за възлагане е неоснователна. След като не са налице предпоставките за извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и след като Ц. Б., а понастоящем правоприемника й З. Д. се противопоставят за обособяване на самостоятелни дялове от различни по вид и предназначение имоти, то следва да се приеме, че делбените имоти са реално неподеляеми и делбата да се извърши по реда на чл. 348 ГПК. С оглед горните мотиви въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което допуснатите до делба жилищен етаж и гараж се изнесат на публична продан. Решението следва да бъде потвърдено в частта за държавната такса, дължима от всеки съделител върху стойността на дела му. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение