Решение № 8390 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1832/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Благоеград, подадена чрез пълномощника главен юрисконсулт Достумска, против решение № 5540 от 15.12.2025 г., постановено по адм. д. № 486/2025 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № РД-27-72/04.03.2025 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Благоевград, за възстановяване на сумата в общ размер на 10 264.00 (десет хиляди двеста шестдесет и четири) лева и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения касаторът моли оспорения съдебен акт да бъде отменен. Претендира присъждането на съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът – „Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ -Благоеград" АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, като иска жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е основателна. Установено е от фактическа страна, че между Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез директора на РЗОК, и „Многопрофилна болница за активно лечение - Благоевград“ АД, е сключен Договор № 010622/17.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, посочени в чл. 1 от същия. Със Заповед № РД-24-136/27.01.2025 г. на Директора на РЗОК - Благоевград е разпоредена пълна проверка на лечебното заведение на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, чл. 432 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. и Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗО, утвърдена от Управителя на НЗОК. С посочената заповед директорът на РЗОК – Благоевград е наредил да се извърши проверка на болницата в периода 28.01.2025 г. – 29.01.2025 г. /вкл./ със задачи, подробно описани в заповедта, като проверката се извърши от контрольор в отдел ДКБМП и за резултатите от нея се състави протокол, екземпляр от който да се предостави на Директора на РЗОК – Благоевград. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-24-136-1/29.01.2025 г., съгласно който при проверката са установени 20 /двадесет/ броя нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в НРД за медицинските дейности 2023-2025 г. В протокола е посочено, че при извършената проверка на дейността са констатирани суми, получени без правно основание, които са описани в Протокол за неоснователно получени суми от извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-24-136-2/29.01.2025 г. и в Протокол за неоснователно получени суми от извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № РД-24-136-3/29.01.2025 г., касаещ процесните пет случая. В срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, изпълнителят на БМП - обект на проверката, е подал Възражение с вх. № 29-02-178/11.02.2025 г. пред Директора на РЗОК - Благоевград по направените констатации от длъжностното лице - контрольор в Протокол за неоснователно получени суми № РД-24-136-3/29.01.2025 г. в 7-дневен срок от връчването му. Във връзка с подаденото възражение, е изготвено становище с вх. № 29-02-178/17.02.2025 г., което съдържа анализ на направеното възражение и аргументи за неоснователност на същото. На 04.03.2025 г. е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № РД-27-72/04.03.2025 г., в която са описани пет случая и са изложени съответните мотиви относно неоснователно получените суми. По делото са изготвени две съдебно-медицински експертизи, заключенията от които не са оспорени от страните и са приети от съда. За да отмени процесната писмена покана, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган и при спазване на изискванията на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО, но при издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до нарушение на материалния закон и до несъответствие с целта на закона. Според първостепенния съд в случая оспорената писмена покана е издадена на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, но е налице хипотезата на чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, тъй като за всеки един от случаите административният орган твърди, че е налице неизпълнение на изискванията на НРД за МД 2023 – 2025 г. Влизането в сила на акта, с който се установяват нарушения и се налагат санкции за извършването им, е абсолютна процесуална предпоставка за издаването на поканата по чл. 76б от ЗЗО. Съдът е счел, че съдебното производство има за предмет покана, която има същите фактически основания, които би следвало да има съответната заповед за налагане на санкция, респ. наказателно постановление и с издаването на поканата административният орган претендира възстановяване на сумите, получени без правно основание, именно предвид доказани пет нарушения. В случая не е проведена процедурата по чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, не са издадени и влезли в сила наказателно постановление и/или заповед за налагане на санкция, поради което не е реализирана материалноправната предпоставка, от която зависи пораждането и съществуването на правото на административния орган да разпореди възстановяване на платените суми за отчетената дейност по КП, както и възстановяване на процесните суми. За пълнота на изложението съдът е посочил, че от заключенията на вещите лица се установява, че процесните нарушения не са извършени. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на писмената покана, тъй като същата е следвало да се издаде по реда на чл. 76б от ЗЗО, а не по реда на чл. 76а от ЗЗО, посочена като правно основание за издаването ѝ. В случая следва да се съобрази практиката на ВАС (решение № 13040 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 11251/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 37 от 03.01.2018 г. по адм. д. № 1407/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 8271 от 19.06.2018 г. по адм. д. № 6856/2017 г., VІ отд. на ВАС, решение № 12546 от 08.12.2021 г. по адм. д. № 7360/2021 г., VІ отд. на ВАС), в която е извършен подробен сравнителен анализ на двете разпоредби. В посочената съдебна практика е прието, че хипотезата на чл. 76б от ЗЗО е разширена спрямо хипотезата на чл. 76а ЗЗО от ЗЗО, като и двете съществуват като възможности за административния орган за издаване на административен акт по чл. 76а или по чл. 76б от ЗЗО. Съпоставянето на двете хипотези води до изводите, че последиците при издаване на писмена покана по реда на чл. 76а са по-леки, защото не се налага и санкция (наказание), което е имуществена тежест. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл. 76а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76б от ЗЗО. Няма законово задължение в ЗЗО когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД органът да изпълни задължително процедура по чл. 76б от ЗЗО, още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76а от ЗЗО. Това са равнозначни възможности за действие на административния орган, които той може да проведе, или не, което е предоставено на неговата преценка. В случая първоинстанционният съд е следвало да разгледа по същество жалба срещу писмена покана издадена по реда на чл. 76а ЗЗО като годен административен акт за оспорване за законосъобразност вследствие материалните предпоставки по чл. 76а от ЗЗО. В това производство съдът следва да установи налице ли са неоснователно получени суми, които във всички случай на хипотезите по чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО следва да бъдат възстановени. С оглед посоченото административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл е неправилен. Относно съществото на спора първоинстанционният съд единствено е отбелязал, че за пълнота на изложението следва да се посочи, че от заключенията на вещите лица се установява, че нарушенията не са извършени, като дословно е възпроизвел констатациите на експертите, но без да изложи каквито и да е собствени изводи. Съдът не е проверил дали са налице изложените в писмената покана фактически обстоятелства във връзка с посоченото в същата неизпълнение на изисквания на КП № 2 и КП № 205. При спазване на изискването по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът е следвало да обсъди изложеното от вещите лица заедно с останалите доказателства по делото. Спорът се свежда до това, дали лечебното заведение правилно е отчело пациентите по т. 1 и т. 2 от писмената покана едновременно по КП № 2 и по КП № 5, а относно пациентите по т. 3, т. 4 и т. 5 от поканата дали е налице неспазване на изисквания на НРД за МД 2023 – 2025 г. и КП № 205, относно консултация с неврохирург, посочен в Приложение № 1б към сключения индивидуален договор. В заключенията на вещите лица липсват изводи, относно тези конкретни спорни обстоятелства. В тази връзка в проведените открити съдебни заседания по делото единствено вещото лице П.-Караангелова е заявило, че е описана консултация с неврохирург в единия случай, която е проведена по телефона и е отразена в ИЗ, но няма задача да изследва дали неврохирургът, който е провел консултацията, има сключен договор с болницата. Правни и фактически изводи на съда, относно тези спорни обстоятелства, липсват в мотивите на съдебното решение. Липсата на формирани от съда изводи препятства касационния контрол за правилност на обжалваното съдебно решение, а и обсъждането на тези обстоятелства за първи път от настоящата касационна инстанция би лишило страните от една съдебна инстанция по спора. Налице са основанията по чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество жалбата на лечебното заведение срещу писмената покана. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото като обсъди доказателствената им сила, съществуващи противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в мотивите към настоящото решение. При този изход на спора не се присъждат разноски за настоящото производство, като въпросът за възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение