Решение № 849 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3381/2008 г.

Решение № 849 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3381/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по к. жалба на Б. И. П. от гр. Т., К., срещу решение № 299 от 24.03.08 г. по гр. д. № 782/07 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от съда нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че след като М. на в. р. е част от административния апарат на държавата, то и дейността по връчване на съдебни книжа в чужбина е административна дейност. За настъпилите в резултат на бездействието на служителите на министерството вреди, отговорността следва да е по чл. 1, ал. 1от ЗОДОВ. Като е приел, че дейността не е административна и не може да се ангажира отговорността на министерството по чл. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд е постановил неправилно решение. Ответникът в производството М. на в. р. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение № 375 от 30.09.2008 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса дали дейността по връчване на съдебни книжа, възложена на консулствата на Република България в чужбина, е административна или не. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните: Б. И. П. е предявил срещу М. на в. р. на Република България иск, който е квалифицирал по чл. 1 от ЗОДВПГ /сега - ЗОДОВ/ . В обстоятелствената част на исковата молба е твърдял, че като ищец по гр. д. № 240/2000 г. на Б. окръжен съд е претърпял неимуществени вреди от несвоевременното връчване на съдебни книжа /призовки/ на ответника по делото. Твърдял е, че служителите на министерството са проявили недопустимо бездействие, в резултат на което ответникът, който е с местожителство в К., не е бил призован за съдебното заседание на 14.09.2000 г. и делото се е гледало едва на 13.11.2000 г. Претендирал е сумата от 25 000 лв., представляваща неимуществени вреди от забавеното връчване на съдебните книжа. Първоинстанционнят съд е квалифицирал иска по чл. 1 от ЗОДОВ и го е уважил частично за сумата от 5000 лв. С обжалваното в настоящото производство решение състав на Софийския апелативен съд е приел, че искът е изцяло неоснователен, тъй като дейността по връчване на съдебни книжа не е административна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ и не може на това основание да се ангажира отговорността на МнВР. Изводът на въззивния съд за характера на дейността по връчване на съдебни книжа е правилен. В законодателството няма легална дефиниция коя дейност е административна и затова този въпрос следва да се решава с оглед спецификите на конкретния спор. Във всички случаи следва да се изхожда не само от органа, който осъществява съответната дейност - дали той е част от административния апарат на държавата или не, но и от това дали самата дейност има властнически характер или не, дали се касае за административна услуга, или за друг вид дейност. В настоящия случай става въпрос за дейност на служители на МнВР по връчване на съдебни книжа, съобразно чл. 8, ал. 1 от К. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела. Тази дейност се подчинява на общите правила на ГПК за връчване на съобщения. Въпреки че се извършва от служители на министерство, което е част от изпълнителната власт, дейността няма административен характер, тъй като не се характеризира с властнически правомощия, нито пък представлява административна услуга. Дейността с нищо не се отличава от тази, която се осъществява от службите по връчване на призовки и съдебни книжа в България, съобразно П. за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Това е помощна дейност, която цели създаване на предпоставки за осъществяване на правосъдната дейност на съдилищата. Доколкото е тясно свързана с правосъдната дейност, тя не може да се разглежда като административна, независимо от органа, който я осъществява. Определящ в случая е характерът на дейността, а не органът, който я извършва. Въпреки правилния извод, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана на основание чл. 1 от ЗОДОВ, въззивният съд е постановил неправилно решение. Предявеният иск е за неимуществени вреди от несвоевременно връчване на съдебни книжа. Съдът е длъжен да даде вярната квалификация на иска, като изхожда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, без да е обвързан от квалификацията, която ищецът е дал на спорното право. В случая искът не може да бъде квалифициран по чл. 1 от ЗОДОВ, но от това не следва извод за неговата неоснователност. Той следва да бъде разгледан на предявеното основание, което в случая е чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Въпреки неточната квалификация, която първоинстанционният съд е дал, той е разгледал предявения иск, тъй като е обсъдил твърденията за виновни противоправни действия на служители на ответника, както и твърденията за причинени от тях неимуществени вреди. Като е достигнал до правилния извод, че дейността по връчване на съдебни книжа не е административна, въззивният съд е следвало да даде вярната квалификация на предявения иск и да го разгледа по същество, като прецени на първо място дали в случая са налице противоправни действия на служители на ответника /вината се предполага до доказване на противното/ и дали те са причинили вреди на ищеца. В зависимост от отговорите на тези въпроси, той е следвало да постанови решение по съществото на правния спор, като даде вярна квалификация на иска. Като не е изпълнил това свое задължение, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг съставна същия съд. Водим от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на I ГО,