Определение № 1405 от 12.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 377/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /наричано по-долу „ЕРМ Запад“/, [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт А. Ф., за изменение на постановеното по делото, по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 3299 от 09.12.2024 г. в частта за разноските, поради твърдяна от молителя прекомерност на присъдените на ответниците по касация адвокатски възнаграждения за защита в производството по чл. 288 от ГПК. В молбата се прави искане за изменение на така постановеното определение, като се намалят присъдените с него разноски в полза на „Н.-2“ ООД, „Неопет“ ООД и „Пандора“ ЕООД. Твърди се, че производството по делото е приключило единствено със закритото заседание по реда на чл. 288 ГПК и поради недопускането на касационно обжалване не е продължило в открито заседание, поради което присъдените разноски в полза на ответните дружества единствено за подаване на отговори по чл. 287, ал. 1 ГПК, се явяват необосновано високи. Сочи се и актуалната практика на СЕС, съгласно която при определяне на размера на адвокатското възнаграждение е възможно да бъде постановен размер на възнаграждението под минималния съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Моли се за намаляване наполовина на присъдените в определението по чл. 288 ГПК разноски, както следва: в полза на „Н.-2“ ООД – до размер от 15665.20 лв., в полза на „Неопет“ ООД – до размер от 18000 лв. и в полза на „Пандора“ ЕООД – до размер от 14250 лв. В писмени отговори насрещните страни „Н.-2“ ООД, „Неопет“ ООД и „Пандора“ ЕООД, действащи чрез процесуалните си представители, оспорват молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна. В отговорите се излагат съображения за действителна голяма фактическа и правна сложност на делото /отговорът на „Пандора“ ЕООД/, за уговаряне и заплащане на размери на адвокатските възнаграждения под установения в НМРАВ минимум /отговорите на останалите двама ответници по касация/, както и за уговорени отделно възнаграждения за защита само в производството по чл. 288 от ГПК, и за процесуално представителство в евентуално последващо производство по чл. 290 от с.з. /отговорът на „Неопет“ ООД/. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. По същество същата е и основателна. С определение № 3299 от 09.12.2024 г. по т.д. № 377/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на решение № 570 от 18.08.2023 г. по в.т.д. № 7/2023 г. на Софийски апелативен съд по подадена касационна жалба от ЕРМ Запад. Насрещните страни „Н.-2“ ООД, „Неопет“ ООД и „Пандора“ ЕООД са подали писмени отговори на касационната жалба по реда на чл. 287, ал.1 ГПК. С оглед приложените документи, удостоверяващи надлежно процесуално представителство, както и уговорени и изплатени адвокатски възнаграждения за процесуалните представители на трите дружества, с определението по чл. 288 ГПК са присъдени разноски, както следва: в полза на „Н.-2“ ООД- 31310.40 лв., в полза на „Неопет“ ООД - 36000 лв. и в полза на „Пандора“ ЕООД - 28500 лв. По отношение на размера на адвокатските възнаграждения на трите ответни дружества в производството, настоящият съдебен състав намира за основателни възраженията за прекомерност, направени от касатора ЕРМ Запад в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. При зачитане на конкретните обстоятелства по делото и актуалната практика на СЕС, за съдебния състав се налага извод, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена, като присъдените на ответните дружества разноски, съставляващи заплатени адвокатски възнаграждения за защита в производството по чл. 288 от ГПК, следва да бъдат намалени до размерите, срещу които касаторът не възразява. Тези размери на адвокатските възнаграждения съответстват на действителната правна и фактическа сложност на делото, с оглед на факта, че в случая са подадени единствено писмени отговори на касационната жалба на противната страна, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и защита срещу жалбата по същество в производство по чл. 290 от ГПК /доказателства за твърденията на „Неопет“ ООД за уговорени отделно възнаграждения за двете производства пред ВКС – приключилото по чл. 288 от ГПК и несъстоялото се по чл. 290 от с.з., са представени едва с отговора на молбата на противната страна по чл. 248 от ГПК/. Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че уговорените и изплатени възнаграждения не надвишават минималните такива, според приложимата редакция на НМРАВ, респ. – чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Основният критерий, съгласно задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, от който следва да изхожда съдът, когато определя размера на адвокатското възнаграждение при заявено възражение за прекомерност, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно – действителната правна и фактическа сложност на делото. В съответствие с тези разяснения и приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, е формирана и практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав (определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I т.о., определение № 474 от 28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на I т.о., определение № 638 от 18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I т.о. и др.). Съобразно посочената практика, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги е преди всичко фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Отнесени към настоящия случай, посочените обстоятелства налагат извод, че с оглед обема на оказаната от процесуалните представители на ответниците по касация правна помощ – изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основания за допускане на касационно обжалване, следва да се счете, че уговорените и заплатени адвокатски възнаграждения, в присъдения им с определението по чл. 288 от ГПК размер, са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което и при релевираното от противната страна възражение по смисъла на същия законов текст, същите следва да бъдат намалени, съобразно изложеното в настоящите мотиви. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,