Определение № 50228 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2689/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 15610/13.07.2022 г. на Б. Н. Б., [населено място], подадена чрез адв. Н. В. и В. П. Ш., срещу определение № 1741/06.07.2022 г. по гр. д. № 1676/2022 г. на Апелативен съд – София. С него е оставена без разглеждане подадената от Б. Н. Б. частна жалба срещу разпореждане от 29.04.2022 г. по т.д. № 1039/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането му за администриране на молба с вх. № 362575/12.11.2021 г. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, вр. т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 1207/03.07.2012 г. по същото дело. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят излага твърдения, че Апелативен съд – София не е компетентен да се произнесе по въпроса за обжалване на разпореждането от 29.04.2022 г. по т.д. № 1039/2009 г. на Софийски градски съд. Посочва, че в нарушение на процесуалния закон Софийският градски съд е приложил входирана нова молба за отмяна към предходна такава, производстовото по която е било прекратено. Твърди, че първоинстанционният съд не разполага с компетентност да отказва администриране на процесната молба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че с молба вх. № 344295/19.08.2021 г. Б. Н. Б. е сезирал ВКС с искане за отмяна на влязло в сила решение № 1207/03.07.2012 г. по т.д. № 1039/2009 г. на Софийски градски съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, вр. т. 5 ГПК. С разпореждане от 08.09.2021 г. администриращият съд указал на молителя да отстрани констатираните нередовности в молбата за отмяна в едноседмичен срок от съобщаването. Поради неизпълнение на дадените указания с разпореждане № 2717171/10.11.2021 г. съдът върнал молбата. Въпреки това Б. Б. депозирал нова молба вх. № 362575/12.11.2021 г., която била идентична по съдържание с върнатата молба вх. № 344295/19.08.2021 г. На 16.11.2021 г. съдията докладчик поставил на молбата резолюция „към делото“. С молба вх. № 280276/11.04.2022 г. молителят поискал от съда да администрира молбата за отмяна, като с разпореждане от 29.04.2022 г. по т.д. № 1039/2009 г. на Софийски градски съд искането му било оставено без уважение. Прието е, че разпореждането, с което съдът отказва да администрира молба за отмяна на влязло в сила решение, не подлежи на обжалване. Същото не прегражда развитието на делото, тъй като при липса на постановен акт за връщане на молбата производството остава висящо. Освен това в процесуалния закон не е предвидена изрично възможност за обжалване на разпореждане, постановяващо отказ за адинистриране на молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е процесуално недопустимо. То е постановено от Апелативен съд – София като въззивен съд, а компетентен да разгледа частната жалба срещу разпореждането на Софийски градски съд по чл.306, ал. 2 ГПК е ВКС. Молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. В чл. 306 ГПК са посочени точно правомощията на този съд по администриране на молбата. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които препраща чл. 306, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпорежданията на първоинстанционния съд по чл. 306, ал. 2 ГПК, в т.ч. за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Постановявайки определение по подадената частна жалба срещу разпореждане от 29.04.2022 г. по т.д. № 1039/2009 г. на Софийски градски съд, апелативният съд се е произнесъл извън своята функционална компетентност. Така постановеното определение е недопустимо.Процесната частна жалба следва да бъде разгледана от ВКС, който да извърши преценката за нейната допустимост, респ.основателност, както и за характера на разпореждането на първоинстанционния съд,а именно дали то прегражда развитието на производството по подадената молба за отмяна, или пък отказът за администриране на молбата не подлежи на инстанционен контрол. С оглед изложеното определението на САС следва да бъде обезсилено. Частна жалба вх.№284241/04.05.2022г., подадена от Б. Н. Б. срещу разпореждане от 29.04.2022г. по т.д.№ 1039/2009г. на СГС, следва да се докладва на Председателя на ГК на ВКС с оглед преценката за образуване на частно производство и разпределение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.